ОСТЕОПОРОЗА ЛЕЧЕНИЕ | ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ОСТЕОПОРОЗА | БИЛКИ

Остеопороза е метаболитно заболяване на костите при което костната плътност намалява. При остеопороза костите стават порести, губят здравина и могат да се счупят дори след лек удар или натиск. В костите се появяват „дупки“, които ги правят крехки и податливи на увреждане дори при незначителен механичен стрес.

За ефективното образуване на нова костна тъкан е необходим градивен материал, в чийто синтез участват много органи и системи на тялото: - колаген, протеини, въглехидрати, мазнини, минерали като калций и фосфор, който придава плътност на костите.

 

За да се определи най-доброто лекарство за остеопороза първо трябва да се установи причината, която е довела до загуба на костна тъкан. Лечението на вторичната остеопороза винаги е насочено към коригиране на системното заболяване.

• предотвратяване или намаляване на броя на фрактурите;
• увеличаване на костната плътност;
• подобряване на маркерите за костно ремоделиране.

На първо място, за да се предотвратят фрактури при остеопороза трябва да се спазва определен начин на живот:

• коригиране на теглото и извършване на упражнения за укрепване на мускулите и подобряване на баланса;
• осигуряване на оптимален прием на калций и витамин D като допълнение към активната терапия.

Лечение на остеопороза

Лекарствена терапия за остеопороза се предписва на жени след менопауза и мъже над 50 години при:

• фрактура на бедрото или прешлена;
• Резултати от DXA изследване - Т-скор равен или по-малък от -2,5 SD за шийката на бедрената кост или прешлените след изключване на причините за вторична остеопороза;
• Ниска костна маса (Т-скор между –1,0 и –2,5 SD за шийката на бедрената кост или гръбначния стълб) и 10-годишна вероятност за FRAX от 3% или повече за фрактура на бедрото или 20% или повече за голяма остеопоротична фрактура).

Видове лекарства при остеопороза:

• антирезорбтивни лекарства - насочени към потискане на костната резорбция чрез въздействие върху остеокластите ( бифосфонати , денозумаб );
• анаболни лекарства - насочени към подобряване на образуването на кост ( терипаратид ).

БИСФОСФОНАТИ

Тези лекарства нарушават функционирането на остеокластите, предотвратявайки разрушаването на костите. Натрупвайки се в костната тъкан, те имат забавен ефект, като ефектът остава месеци след прекратяване на лечението.
Странични ефекти
При перорално приложение на бифосфонати са възможни нежелани реакции в стомашно-чревния тракт - затруднено преглъщане, езофагит и гастрит. При венозно приложение на бифосфонати може да се появи грипоподобна реакция - повишаване на телесната температура, болки в ставите и мускулите, слабост и др. Тежестта на тези симптоми намалява значително след многократно интравенозно приложение и пълното им изчезване настъпва след 2-3 дни . Протичането на грипоподобна реакция може да се облекчи с помощта на нестероидни противовъзпалителни средства. В редки случаи са настъпили случаи на остеонекроза на челюстта при продължителна употреба на бифосфонати (повече от пет години).
Противопоказания и ограничения :

• хипокалцемия;
• тежка бъбречна дисфункция (креатининов клирънс под 35 ml/min);
• нарушение на минералния метаболизъм (дефицит на витамин D, остеомалация, хипофосфатазия, хипофосфатемия);
• кърмене;
• деца и юноши под 18 години.

Приемът на бифосфонати перорално е противопоказан при заболявания на хранопровода, които нарушават неговата проходимост или неспособност на човек да остане в изправено положение за 30 минути. Тези лекарства се използват с повишено внимание при стомашно-чревни заболявания в острата фаза.
Приложение . Всички бифосфонатни лекарства под формата на таблетки ( алендронат , ризендронат , ибандронат ) се приемат сутрин на гладно 30 минути преди хранене. Таблетката се измива с чаша вода, след което е необходимо да останете в изправено положение за около 30-40 минути, без да приемате храна или течности, различни от вода.
Интравенозните лекарства се използват веднъж на три месеца ( ибандронат ) или веднъж годишно ( золедронат ).

ДЕНОЗУМАБ 

Това лекарство е предназначено да блокира процеса на привличане на активни остеокласти. За разлика от бифосфонатите, денозумаб намалява производството на остеокласти, без да засяга функцията на зрелите клетки. Лекарството не се натрупва в костната тъкан, ефектът му престава след приемането. Безопасен е при увредена бъбречна функция. Денозумаб се предлага под формата на писалка и се прилага kd на всеки 6 месеца 
Странични ефекти :

• кожни реакции;
• подуване на корема;
• хипокалцемия.

Противопоказания :

• хипокалцемия;
• свръхчувствителност към лекарството;
• бременност или кърмене.

ТЕРИПАРАТИД 

Това лекарство има преобладаващ ефект върху остеобластите, като увеличава продължителността на живота им. По този начин засилва костообразуването и активира моделирането в отделни зони на скелета. Препоръчва се за употреба при пациенти с тежка остеопороза и когато лечението с други лекарства е неефективно. Терипаратид се прилага подкожно в доза от 20 mg веднъж дневно, съхраняван в хладилник.
Странични ефекти 
виене на свят, крампи на краката.
Противопоказания :

• хиперкалцемия;
• хиперпаратироидизъм;
• остеогенен сарком;
• непокрити зони на растеж;
• анамнеза за радиация на скелета;
• бременност или кърмене;
• злокачествено костно образуване или костни метастази;
• алергична реакция към лекарството.

КАЛЦИЙ И ВИТАМИН D

Всички лекарства, насочени към борба с остеопорозата, трябва да се приемат в комбинация с калций (500-1000 mg/ден) и витамин D (800-1000 IU/ден), тъй като ефективността на тази комбинация е клинично доказана. Освен това се лекуват потенциалните причини за вторична остеопороза, ако бъдат идентифицирани. Всеки знае, че костите се състоят от 99% калций и значението на този минерал е важно за костната система. Останалият 1%, който присъства в кръвта и клетките, участва в регулирането на функциите на вътрешните органи и системи. Ако съотношението 99:1 е нарушено в една или друга посока, в тялото възниква неизправност, която води до нежелани последици под формата на заболявания.
До тридесетгодишна възраст костната резорбция настига остеосинтезата и балансът на ремоделирането става отрицателен. Разрушителните процеси преобладават над обновяването, но балансираната диета и физическата активност ви позволяват да поддържате минералната плътност и здравината на костите.
Независмо от това калцият не е включен в списъка на основните средства за лечение на остеопороза. 
Клций трябва да се комбинира с едновременния прием на витамин D. Освен това, без прием на достатъчно количество протеини в тялото, усвояването на калция значително намалява. Дневният прием на калций трябва да бъде най-малко 1 g, максималната еднократна доза е 600 mg. Витамин D се препоръчва да се приема в активни форми, които се съдържат в препаратите Ергокалциферол (витамин D2) и Холекалциферол (витамин D3). Дневната нужда на организма от протеини е приблизително 1 g на килограм телесно тегло. Трябва да се има предвид, че след 60 години "протеиновият апетит" на тялото намалява. Трябва да коригирате диетата си така, че най-голямото количество протеин да идва на закуска. След физическа активност нуждата от протеин също се увеличава.

АНАЛГЕТИЦИ

Друга цел на лечението на пациенти с остеопороза е контролът на болката, която може да бъде доста силна при фрактури на прешлени и сериозно да пречи на качеството на живот. В този случай се предписват болкоуспокояващи, които се приемат през устата под формата на таблетки или капсули при необходимост или редовно. Физиотерапията и транскутанната електрическа нервна стимулация също се използват за облекчаване на болката.

ДРУГИ ЛЕЧЕНИЯ

Добър ефект при лечението на остеопороза се осигурява от механична опора на гръбначния стълб и в някои случаи ортези за гръдния кош (ортопедични корсети). Те изпълняват поддържаща функция, като премахват част от аксиалното натоварване от гръдния и лумбалния отдел на гръбначния стълб и ограничават движенията в гръбначния стълб. Препоръчва се носенето на ортеза, ако пациентът възнамерява да ходи или стои повече от час, но е важно да се ограничи времето за носене, тъй като продължителното обездвижване насърчава деминерализацията на костта.
Хирургичното лечение се използва при фрактури на шийката на бедрената кост, както и при тежки деформации на гръдния кош, възникнали на фона на множество компресионни фрактури на прешлените. По време на рехабилитационния период след фрактури се препоръчват занимания със специалист по физикална терапия (физическа терапия), дихателни упражнения и упражнения за укрепване на гръдните и междуребрените мускули.

Остеопорозата не се характеризира с явни клинични прояви до момента на нараняване. 
След счупване се появяват типични симптоми:
болка, подуване, зачервяване и дисфункция на частта от тялото, където е настъпила фрактурата.
В някои случаи фрактурите могат да настъпят незабелязано от човек - например компресионни фрактури на прешлените, които се появяват под въздействието на тежестта на собственото тяло, когато прешлените, засегнати от остеопороза, не могат да се справят с натоварването и се „сплескат“.

Симптоми на остеопороза:

• остра болка, излъчваща като радикуларна болка в гърдите, коремната кухина или бедрото, рязко ограничаваща движенията, засилваща се при минимални движения;
• болка в гърба се появи след падане от собствената ви височина или след вдигане на тежки предмети, която не изчезва след приемане на нестероидни противовъзпалителни средства;
• чувство на умора в гърба, след като сте били принудени да останете в една позиция или ходене;
• "усещане за тежест" между лопатките

Други симптоми на остеопороза обикновено се появяват след множество компресионни фрактури в телата на прешлените. Те включват следните прояви:

❌подут корем;
❌рефлуксна болест (болка в гърдите, киселини);
❌бързо засищане при хранене;
❌отслабване;
❌ограничаване на движенията;
❌болки в гърба и тазобедрените стави;
❌увеличаване на разстоянието от стената до задната част на главата, хиперекстензия на врата, огъване;
❌контакт на ребрата с таза.
❌Освен това е необходимо да се обърне внимание на наличието на симптоми на заболявания, водещи до вторична остеопороза, които са доста специфични за всяко състояние.

Основни моменти при диагностициране на остеопороза:

1. Остеопороза може да се развие при хора с малко или никакви рискови фактори за заболяването.
2. Важно е да се идентифицира остеопорозата, преди да се появят симптомите, тоест преди да се развият усложнения.
3. Дори ако имаме работа с жена в постменопауза или пациент в напреднала възраст, е необходимо да се изключат причините за вторична остеопороза.

Интервюирането на пациента за установяване на неговите оплаквания, медицинска история и живот, както и клиничен преглед са необходими именно за да се определят рисковете от фрактури в бъдеще и да се изключат други заболявания, които биха могли да доведат до остеопороза. Понастоящем се препоръчва инструментът FRAX за оценка на 10-годишната вероятност от фрактури с минимална травма. Представен е като безплатен ресурс в интернет и всеки лекар може веднага да оцени рисковете от усложнения на остеопорозата при своя пациент по време на среща. По-специално, този скрининг се препоръчва за всички жени след менопауза и мъже над 50 години.
Прегледът на пациента трябва да включва следните диагностични методи:

1. Измерване на ръст и тегло с изчисляване на индекс на телесна маса.
2. Клиничен преглед за идентифициране на заболявания, които могат да доведат до развитие на остеопороза, както и признаци на вертебрални компресионни фрактури.
3. Инструментална диагностика:
4. Рентгенография на гръдни и лумбални прешлени (Th4 - L5) - извършва се в лява странична проекция за откриване на компресионни фрактури на телата на прешлените.
5. Двуенергийната рентгенова абсорбциометрия (DXA или DEXA, за предпочитане DXA) е рентгенова снимка с ниска доза на скелетни кости за измерване на костната минерална плътност. Използва се както за диагностициране на остеопороза, така и за проследяване на лечението.
6. Лабораторната диагностика се препоръчва при всички пациенти с остеопороза, които са диагностицирани за първи път, както и при неефективно лечение, проведено по-рано.
7. Консултации с различни специалисти.

Лабораторната диагностика включва различни изследвания

• клиничен кръвен тест;
• биохимичен кръвен тест - общ протеин, урея, креатинин, изчисляване на GFR, чернодробни тестове (билирубин, ALT, AST, GGTP, алкална фосфатаза), калций, фосфор, магнезий;
• TSH (тиреоиден стимулиращ хормон);
• 25-хидроксивитамин D.

Допълнителни изследвания са насочени към идентифициране на вторична остеопороза. Те се провеждат при наличие на характерни симптоми и при определени групи пациенти по лекарско предписание и включват определяне на следните показатели:

• дневен калций в урината;
• паратироиден хормон;
• тестостерон и гонадотропини;
• свободен кортизол в урината;
• CRP, ревматоиден фактор;
• електрофореза на протеини в кръвния серум;
• биопсия на костен мозък;
• антитела към тъканна трансглутаминаза;
• хомоцистеин;
• пролактин;
• хистамин в урината и др.

Биохимичните маркери на костния обмен се определят първоначално и три месеца след началото на лечението. За да направите това, достатъчно е да оцените един от двата маркера, но само със същия лабораторен комплект:

• маркери за образуване на кост (костно-специфична алкална фосфатаза, остеокалцин, N-терминален проколаген тип 1);
• маркери на костна резорбция (пиридин и дезоксипиридинолин, С- и N-терминални телопептиди на колаген тип 1).

Пациент със съмнение за остеопороза, както и с установена диагноза и лечение, е под наблюдението на общопрактикуващ лекар и трябва да бъде консултиран от ревматолог и/или ендокринолог. Тези специалисти ще помогнат за провеждането на необходимите лабораторни и инструментални изследвания за изключване на причините за вторична остеопороза.

Специалната диета при остеопороза е част от терапията. Помага за компенсиране на дефицита на вещества, необходими за костите, спиране на патологичния процес и укрепване на скелета заедно с добре разработен план за лечение с лекарства.
Най-често заболяването се развива поради нарушение на приема на редица хранителни вещества (хранителни вещества, витамини, минерали). Минералната основа на скелета е фосфор и калций. И в повечето случаи именно нарушението на метаболизма на тези вещества води до остеопороза. За да може организмът да получава достатъчно калций, важно е доброто му усвояване през чревния тракт.
Този процес ще работи правилно при три условия:

►диетата за остеопороза трябва да съдържа достатъчно калций;
►тялото трябва да бъде осигурено с витамин D;
►стомашно-чревният тракт трябва да е здрав.

Ако храната за остеопороза съдържа адекватно количество протеин, тогава приблизително 15% от калция се абсорбира. При дефицит на протеин тази цифра пада до 5%.
Вегетарианската диета е доказано вредна при остеопороза!
Същността на проблема е калциевият дисбаланс. Човешкото тяло съдържа около килограм калций, като 99% от него се намират в костната тъкан. Ако на тялото започне да липсва калций, този елемент започва да се измива от костите, което нарушава тяхната структура. 

✅Червен градински чай
Червен градински чай (Salvia miltiorrhiza)е растение, използван в китайската билкова медицина (където е известно като даншен) се препоръчва за подобрение при остеопороза. 36 клинични проучвания са установили, че червеният градински чай лекува и подобрява състоянието на костите в повече от 80% от случаите на остеопороза. Повечето проучвания обаче са малки и краткосрочни.
Салвианолова киселина, таншинони и магнезиев В литоспермат са съединения, открити в червения градински чай, които могат да подобрят здравето на костите. Салвианоловата киселина има антиоксидантни свойства, които предотвратяват възпалението и производство на свободни радикали свързани с разрушаване на костите. Тези съединения могат също да стимулират растежа на костите. Червеният градински чай също е добър източник на витамин К, който е от съществено значение за здравето на костите
Това растение се предлага под формата на капсули или тинктура и може да се използва за приготвяне на чай.Червеният градински чай трябва да се използва само за кратък период от време поради съображения за безопасност при дългосрочна употреба. Тази билка може да причини нежелани реакции и лекарствени взаимодействия и е противопоказана по време на бременност и когато се използва с разредители на кръвта. Необходими са повече изследвания, за да се намери подходящата дозировка за остеопороза.
✅Червена детелина
Червена детелина (Trifolium pratense) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В древността червената детелина е била използвана като допълнително средство за лечение на симптоми на менопауза като горещи вълни, както и различни състояния, включително рак, проблеми с дишането и кожни заболявания.
Изследванията са смесени, когато става дума за червена детелина и остеопороза. В проучване от 2015 г. 60 жени в менопауза приемат 150 милиграма червена детелина в продължение на 12 седмици и сравняват резултатите с група, приемаща плацебо (вещество без терапевтична стойност). Изследователите установяват, че минералната плътност на костите се подобрява при жени, които приемат червена детелина. Въпреки това, други проучвания не показват промени в здравето на костите.
Червената детелина може да се консумира като съставка в билков чай, както и на капсули, тинктури, екстракти и като локално лечение 
✅Порски хвощ
Полският хвощ ( Equisetum arvense ) е лечебна билка, която датира от древен Рим и Гърция. Хвощът се използва за лечение на рани, туберкулоза и бъбречни проблеми.  Кверцетин, олеанолова киселина и урсолова киселина са антиоксиданти, открити в хвоща. Тези съединения могат да подобрят нивата на калций и да увеличат растежа на костната тъкан. Хвощът също съдържа съединението силициев диоксид. Добавките, направени от силициев диоксид, са свързани с подобрена минерална плътност и здравина на костите. Въпреки че хвощът има някои предимства, свързани с него, той може да не е най-добрият вариант за вас. Получаването на достатъчно калций може да бъде по-полезно за здравето на костите. Приемът на калциеви добавки в продължение на една година подобрява костната плътност по-добре от хвощ в проучване на 122 жени след менопауза. Полският хвощ се предлага под формата на капсули, тинктури и като изсушена билка, която може да се свари на чай или да се смеси с течност и да се нанесе върху кожата. 
Не се препоръчва продължителна употреба на хвощ.Тази билка може да намали нивата на тиамин (В1) и да причини дефицит на този витамин. Хвощът може да бъде вреден за бременни жени и хора с диабет, подагра, сърдечни и бъбречни проблеми
✅Мащерка
Този малък, нискорастящ храст е популярна подправка за готвене и лечебно растение, което датира от древни времена. Мащерката се използва за укрепване на имунната функция и лечение на заболявания на дихателните пътища, нервната система и сърцето. Едно проучване разглежда как приемането на 1000 милиграма мащерка дневно в продължение на шест месеца ще повлияе на 40 жени след менопауза. Изследователите установяват, че редовната консумация на мащерка подобрява костната минерална плътност по-добре от добавките с калций/витамин D3.
Мащерката е най-ефективна, когато се използва с градински чай и розмарин. Нивата на костна минерална плътност са по-високи с тази комбинация, отколкото само с мащерка.
Мащерката предлага добър набор на витамини -  калций, витамин К, магнезий, манган и цинк. Тези хранителни вещества могат да подобрят здравето на костите. Можете да намерите мащерка като прясна и сушена билка.  
Мащерката се счита за безопасна, когато се използва в малки количества. Големите дози от тази билка са свързани със странични ефекти. Мащерката може да бъде вредна за хора с нарушения на кръвосъсирването и хормонално чувствителни състояния. Може също да причини алергии при тези, които са алергични към други растения Lamiaceae като риган, градински чай и лавандула.
✅Куркума
Куркуминът, активната съставка в куркумата, може да помогне при ниска костна плътност. Предварително проучване установи, че приемането на добавка куркумин в продължение на шест месеца показва значителни подобрения при 57 души с ниска костна плътност.
Куркумата се предлага под формата на капсули, прах и тинктура
Странични ефекти са наблюдавани при използване на големи дози или приемане на куркума за повече от 12 месеца. Куркумата може също да причини алергии и усложнения при хора с нарушения на кръвосъсирването, диабет и проблеми с жлъчния мехур.
Необходими са по-дългосрочни проучвания, за да се потвърди цялостната безопасност и ефективност на куркума и куркумин за лечение на остеопороза

Колагенът е фибриларен протеин, основата и градивният материал, който осигурява здравината и еластичността на всички съединителни тъкани в човешкото тяло: кости, сухожилия, хрущяли, връзки, стромалната основа на органите и съдовите стени, кожата, ноктите и др

При младите хора метаболизмът на колагена протича интензивно, но с възрастта, след 25-35 години и по-късно той значително намалява. 
Прекомерното образуване на колаген и натрупването на колагенови влакна, което възниква в резултат на смущения в системата за образуване/унищожаване на колаген, води до органна фиброза - разрастване на фиброзна, плътна съединителна тъкан (както например при хронично възпаление). В други ситуации, когато няма възпаление, развитието на фиброза и склероза се свързва главно с повишаване на колагенообразуващата функция на фибробластите, например с венозна стагнация. При остро възпаление, напротив, се наблюдава повишено разрушаване на колагеновите влакна.

Днес, поради разпространението на заболявания на опорно-двигателния апарат (остеоартрит, тендинит, остеохондроза и др.), Наред с традиционните методи на лечение, други области на лечение на такива заболявания се развиват активно. Болестите на ставите са придружени от намалени концентрации на колаген и гликозаминогликани. Гликозаминогликаните - хондропротектори - отдавна се използват при заболявания на опорно-двигателния апарат. Колагеновите компоненти (колагенови хидролизати) наскоро започнаха да се използват за лечение на артрит, остеопороза и артроза. Колагеновите хидролизати, съдържащи набор от аминокиселини и полипептиди, са по-достъпни за усвояване в човешкото тяло, с помощта на които пациентите могат да облекчат симптомите на заболяванията.
Многобройни проучвания показват, че приемането на колагенов хидролизат при пациенти със заболявания на опорно-двигателния апарат води до повишена подвижност на ставите, намаляване на болката, намаляване на зависимостта от аналгетици, намаляване на скоростта на дегенерация на хрущялната тъкан и забавяне на развитието на остеоартрит.
Дългосрочното и системно използване на комплекс от специфични аминокиселини и гликозаминогликани в колагеновите хидролизати позволява възстановяване и укрепване на тъканната структура на човешките стави. Дозировката и продължителността на приема на лекарството се определят от лекуващия лекар. Но трябва да се помни, че колагеновите хидролизати и подобни препарати са само хранителни добавки.