Когато става въпрос за тромбоза, обикновено си представяме възрастни хора с бастун и куп заболявания. Но, оказва се, че венозни кръвни съсиреци в мозъка се образуват и при деца, дори и при бебета под една година. Сред причините, които ги провокират, все по-честа е коронавирусната инфекция. Но не само тя.

Церебралната венозна тромбоза (CVT) е ситуация, при която се образува кръвен съсирек във венозен синус или церебрална вена, последвано от частично или пълно запушване на кръвоносния съд. В резултат на това има нарушение или спиране на кръвния поток във венозната система на мозъка. Обикновено този тип инсулт може да се появи при възрастни, но и децата също са податливи на заболяването.

Рядък тип инсулт

Церебралната венозна и дурална тромбоза е доста по-рядко срещана от повечето други видове инсулт, но е и много по-трудна за разпознаване. Диагностицирането на такова заболяване не е много лесно и изисква не само добър специалист, но и определени начини на диагностика. Но днес, благодарение на широкото използване на ЯМР и повишената клинична информираност сред клиницистите, CVT се диагностицира по-често. Много е важно да се открие такова заболяване, да се идентифицира навреме и да се започне лечение, защото това не само ще спаси живота на пациента, но и ще запази нормалното му качество. В крайна сметка, ако не се закъснее с лечението, тогава последствията от церебралната венозна тромбоза са много различни, за разлика от артериалния инсулт. Затова обикновено децата след лечение на CVT не се нуждаят от медицинска рехабилитация. 

Кой е изложен на риск?

Честотата на венозна тромбоза според статистиката е един случай на 2 000 души. Но при деца с рак, според някои доклади, вероятността от синусова тромбоза може да достигне 15-30%. Освен това, през последните години експертите отбелязват многократно увеличение на откритите случаи.

Това се дължи на факта, че тромбоза може да възникне при хора, прекарали коронавирусна инфекция, както по време на острия ход на заболяването, от три до шест месеца или повече след възстановяване. Най-често венозната тромбоза се среща при деца под една година, както и при юноши. Това обаче не изключва появата ѝ и при други възрастови групи.

В допълнение към ковид има редица фактори, които допринасят за развитието на тромбоза, комбинацията от два или повече от тях значително повишава риска от нейната поява. И така, сред опасните фактори експертите идентифицират:

  • обезводняване (настъпва особено бързо при кърмачета и за тях е най-опасно);
  • прегряване и хипотермия (и тук са изложени на риск деца под 2-3 години, тъй като техните механизми на терморегулация все още не са съвършени);
  • инфекции, включително локални (отит на средното ухо, мастоидит), сепсис, менингит;
  • мозъчна травма;
  • онкохематологични заболявания и солидни тумори, както и тяхното лечение (химиотерапия);
  • нефротичен синдром;
  • кардиологични заболявания;
  • всякакви хирургични операции на главата и шията;
  • редовна употреба на стероиди (хормонални лекарства), които пациентите приемат за много (включително автоимунни) заболявания.

Какви симптоми трябва да служат като аларма?

Първият симптом, на който родителите трябва да обърнат голямо внимание, е продължително, упорито, необичайно и като правило нарастващо по сила главоболие при детето. Болката в някои случаи може да бъде придружена от повръщане. В допълнение, психическото състояние на детето може да се промени, зрението е възможно да се влоши (по време на тромбоза се появява подуване на оптичния диск). Често малкият пациент има неврологичен дефицит: хемипареза (мускулна слабост от едната страна), хемианестезия (загуба на чувствителност на едната половина на тялото), нарушен говор и конвулсии. Но дори ако освен от силно главоболие, детето (особено ако е прекарало ковид, или такова, което има и други рискови фактори) не се оплаква от нищо друго, по-добре е да се обадите на Бърза помощ.

Каква диагностика е необходима?

Различни видове магнитен резонанс и компютърна томография се използват за откриване на церебрална венозна тромбоза. Но проблемът при диагностицирането на това заболяване е, че при наличие на значими клинични нарушения често няма видими промени при конвенционалните изследвания на мозъка. Поради това е необходимо в протокола на тези изследвания да се включат и специални венозни режими. Най-информативният метод за диагностициране на церебрална венозна тромбоза е магнитен резонанс на мозъка заедно с магнитно-резонансна венография.

В допълнение към невроизобразяването, лабораторните тестове могат да се използват за диагностициране на CVT. В този случай няма само един тест: необходимо е да се проведат поредица от изследвания и да се сравнят няколко показателя за откриване на патологията.

Как се провежда лечението?

Основата на лечението на церебрална венозна тромбоза при деца и възрастни е антикоагулантна терапия. Но лечението не приключва с края на острия период. Трябва да продължи още три до шест месеца, в зависимост от клиничното състояние на пациента. Също така поддържащите методи включват корекция на повишеното вътречерепно налягане и контрол на епилептичните припадъци, ако има такива. В редки случаи е необходимо да се използват ендоваскуларни методи.

Терапевтичното лечение значително намалява риска от смъртност и се провежда дори при наличие на вътречерепен кръвоизлив.

Има ли профилактика?

За да се предотврати появата на церебрална венозна тромбоза, е необходимо да се изключат отрицателните ефекти върху тялото, например дехидратация, прегряване, хипотермия. 

При нова коронавирусна инфекция е по-трудно да се говори за превенция. Затова е необходимо да се следи състоянието на детето дори след възстановяване, както и да се свържете с лекар своевременно, ако забележите нещо нередно. Ранната диагностика предполага ранно начало на лечението. Именно това е ключът към благоприятната прогноза и възстановяване при церебралната венозна тромбоза.