Родителските грешки често могат да бъдат причина за допълнителен страх у детето! Много фактори като тъмнина, гръмотевици и внезапен тътен попадат в списъка на детските страхове при деца на възраст 3-6 години.  Да, детските страхове се увеличават при 3-годишните, но родителите често неволно добавят нови към тях. Възприятието за страх, което започва с фактори като силен шум и ярка светлина в ранна детска възраст, се променя с напредване на възрастта на детето. Страхове като от тъмнина и гръмотевици, които се срещат при почти всяко дете, се засилват особено на възраст между 4-6 години.

Детските страхове се различават в зависимост от възрастта и периода на развитие

Децата се страхуват от силни шумове, бързи движения, имат страх от непознати и особено от раздяла с родителите до 4-годишна възраст. 6-7-годишните хлапета се страхуват предимно тъмни стаи и чудовища. Те развиват страх от странни шумове, които чуват през нощта, и животни като кучета дори - нещо, от което не ги е било страх, когато са били на година или две. Децата в училищна възраст може да се страхуват да останат сами вкъщи, да отидат на лекар, да ги е страх от караници с родители и приятели. Също така, те се страхуват да са отхвърлени и неуспешни. И всичко това в допълнение към изброените по-горе природни бедствия като бури, гръмотевици и други подобни.

Детето често се страхува от онова, с което възрастните го заплашват

Много са ситуациите, които могат да предизвикат детски страхове и промените в поведението, които настъпват след това. Родителите трябва да се научат да подхождат правилно към страховете на децата. Например, не бива да се изненадвате, ако детето развие страх от лекар, след като преди това сте го плашили с: ще те заведа на лекар и той ще ти бие една голяма инжекция, ако продължаваш да се лигавиш. Много обичайно е да се затваря дете, което се страхува от тъмното, в тъмна стая. Защо? Или като наказание, или за да превъзмогне страха от тъмното, което е тотално грешно и стресиращо за децата.

Има баби, които казват, че ако детето се държи зле "ще го даде на кучетата". Е, как след това детето да не се страхува от кучета? От този род са и: ако не ме държиш за ръка, просяците ще те вземат. Тези заплахи, както и много други подобни на тях, добавят нови страхове у децата.

Родителите трябва да имат предвид, че поведение като игнориране на детските страхове, обвинения или подигравки заради страховете им, причиняват увеличаване на паническите атаки у децата, които в бъдеще могат да станат доста сериозни и да останат като трудно лечим здравословен проблем до зряла възраст.

Непоследователните методи на дисциплина предизвикват страх

Дете, което постоянно чува, че външният свят е страшен и вреден, и това послание често се повтаря, ще се научи да подхожда със страх към всеки предмет, събитие и човек. Дългосрочните раздели като развод, смърт, дълги хоспитализации и т.н. също могат да причинят несигурност и чувство за опасност у децата. Страховете от детството понякога могат да бъдат свързани както с периода на развитие, така и със ситуация. Те сериозно подбиват самочувствието им в борбата им с външния свят.

Кога да посетите лекар?

Страховете в ранна детска възраст обикновено са свързани с проблемите на развитието. В такива моменти е важно отношението и начина, по който реагира семейството, както и как родителите са подходили към детския страх. 

  • Ако страхът започне да се намесва в ежедневието на детето;
  • Ако то проявява поведение, което не е подходящо за възрастта и характера му;
  • Ако започне да избягва определени места, хора или ситуации;
  • Ако страхът продължава или се влошава въпреки взетите адекватни мерки;
  • Ако има постоянни физически оплаквания без физическа причина (продължителни стомашни болки или главоболие);
  • Ако започне да развива леко обсесивно поведение като плач, за да не влезе в стаята си, уплаха нови кошмари, страх от гърчове.

Как да помогнете на детето да преодолее страховете?

Най-важният фактор за преодоляване на детския страх е установената сигурна връзка с родителите. Ето какво трябва да направят мама и татко, за да не се стигне до усложнени здравословни ситуации заради детския страх:

  • Уважавайте страха на детето си.
  • Не забравяйте, че детето ви обикновено може да преодолее този страх самó и го насърчете да се справи с него.
  • Създайте безопасна и стабилна среда за детето.
  • Важно е да разберете защо детето се страхува, като го попитате, и да се опитате да се справите с този страх заедно. Ако детето се страхува от тъмното, отидете в стаята с него и стойте заедно с включена и изключена светлина. Останете с него, докато заспи, ако се страхува да спи само (като му кажете, че ще отидете в стаята си, след като то заспи), оставете светлина в стаята или в коридора. Оставете вратата на стаята му отворена и му кажете, че може да ви повика, ако има нужда да бъде успокоено.

Опитите да се конфронтирате със страхуващото се дете чрез принуждаване или настояване обикновено причиняват увеличаване или изместване на страха. Например, дете, което се страхува от друго непознато дете или възрастен, не трябва да бъде принуждавано да се среща или да играе с него. Може да е достатъчно да позволите на детето да наблюдава, за да свикне. Физическите контакти като прегръдка и галене по гърба ще го накарат да се отпусне.

Може да покажете, че разбирате, че то се страхува, като използвате спокоен тон на гласа. Усещането на детето, че е разбрано, ще увеличи желанието му да се изразява. Безполезно е да казвате „не плачи“, „ще мине“ или „не се страхувай“ на дете, обзето от страх.

Ако ритъмът на живота е засегнат, трябва да се консултирате със специалист

Повечето от предучилищните страхове се считат за нормални в развитието на детето. Но, когато е засегнат дневния режим на хлапето, е абсолютно необходима консултация със специалист. Ако родителите смятат, че тази ситуация не е нормална, ако детето продължава да бъде обсебено от страха дори месец, два или три след травмата, ако страховете му пречат да се сприятелява, ако пречат на детето да ходи на училище, ако има проблеми със събуждането от сън и други поведенчески проблеми през деня, може да е полезно да потърсите професионална помощ.
На първо място трябва да се установи състоянието и да се изследват причините от детски психиатър. Например, основната причина за отказ от училище може да е някаква ситуация там или тревожност от раздяла. При лечението на предучилищните страхове на преден план е съвместната работа с родителите.

Най-важният фактор, който успокоява безпокойството, е подреденият и предвидим живот

По тази причина може да е полезно да информирате предварително хлапето, когато отивате на друго място, да разкажете за това място и може би да вземете играчка, която то много обича. Не бива да забравяме, че въображението на децата е по-широко от думите, които могат да използват. Затова понякога може да се наложи да назовете страха вместо детето. Когато децата са малки, играта може да бъде по-ефективна от говоренето. Игри като криеница с много смях и шеги са полезни за преодоляване на тревожността при раздяла.