Сърдечно-съдовите патологии са на първо място в списъка на причините за смъртта на хората по целия свят. Въпреки това, те често се развиват постепенно, без никакви клинични прояви. Какви прегледи, при кого и на какво е необходимо да се подложите, за да не пропуснете началните етапи и да поддържате здравето на сърцето? Ето и най-важните отговори в днешната ни статия.

За здравето трябва да се мисли още от най-ранна възраст. Няма значение за кой орган на тялото говорим. За да разберете какво се случва с човешкото тяло, трябва да се правят периодични прегледи. А за целта е важно да сте наясно със симптомите.

Понякога човек може и сам да се досети, че има някакви проблеми със сърцето, че нещо не е наред. Трябва обаче да вземете предвид факта, че всеки от нас има свои собствени нюанси. Те се определят от пола, възрастта, наличието на хронични заболявания, определени рискови фактори и наследственост. Тялото отчасти само уведомява, алармира, подсеща, ако щете и сръчква човека, когато нещо не функционира както трябва.

Кои оплаквания трябва да се приемат като аларма?

Има някои оплаквания, които могат да алармират по отношение на сърдечно-съдови патологии. Между тях са:

  • често главоболие;
  • намалено зрение;
  • ретростернална болка или дискомфорт с характерна продължителност, възникваща при физически или емоционален стрес;
  • диспнея;
  • подуване на долните крайници;
  • припадъци;
  • прекъсвания в работата на сърцето.

Ако човек има тахикардия, т.е. увеличаване на сърдечната честота, на първо място е необходимо да се определи какъв вид нарушение на ритъма е налице. Също така е нужно е да се определи причината за това нарушение. Често се случва то да не е свързано с работата на сърдечно-съдовата система.

Винаги ли само възрастните хора страдат от сърдечно-съдови проблеми?

Разбира се, предимно възрастните хора имат проблеми със сърдечно-съдовата система, но все по-често може да се види, че сериозни сърдечни заболявания се проявяват при хора не само в напреднала и старческа възраст, но и в средна възраст и дори при по-млади, че и деца. Причините за това могат да бъдат наследствен фактор и начин на живот, който човек води. На първо място, говорим за храненето и физическата активност на човек.

Рискови фактори за сърдечни заболявания

Това са основните рискови фактори за развитие на сърдечни заболявания включват:

  • високо кръвно налягане;
  • тютюнопушене;
  • ниска физическа активност;
  • наднормено тегло и затлъстяване;
  • повишени нива на холестерол и кръвна захар;
  • използването на големи количества животински мазнини и други.

Много от тези фактори могат да бъдат коригирани. Например, липсата на физическа активност може да бъде премахната, за да се предотврати частично сърдечното заболяване. Тези фактори могат да бъдат оценени независимо и без лекар. Но в началото на вашето обследване кардиологът определено ще се заинтересува от тях.

Защо трябва да се следи нивото на холестерола?

Един от важните фактори при сърдечната диагностика е да се следят нивата на холестерола. В крайна сметка това може да доведе до развитие на сериозни сърдечно-съдови патологии, като например инфаркт. Нивото на холестерола се проверява чрез обикновен кръвен тест. Ако е високо, трябва да се вземат мерки. В нашия сайт можете да откриете различни хранителни добавки за коригиране на холестерола. 

Тук не е достатъчно само да се предписват лекарства, трябва да се промени и начина на живот. На първо място промяната започва с това, с което човек се храни - като количество, качество и честота.

Колко често трябва да посещавате кардиолог?

Необходимо е да се посещава кардиолог с честотата, която е зададена като препоръка от лекуващия лекар. Ако вече имате сърдечно-съдови заболявания, тогава по правило честотата на посещенията е 1 път на 3 месеца или 1 път на 6 месеца. При избора на антихипертензивна терапия е необходимо да се посещава лекар на всеки 2 седмици, докато се достигнат целевите нива на кръвното налягане в рамките на няколко месеца 

Кои са рисковите групи от сърденчо-съдови заболявания? 

Това на първо място са:

  • хора с наднормено тегло;
  • пушачи;
  • такива, които водят заседнал начин на живот;
  • обременени с наследствена история на сърдечно-съдови проблеми в семейството;
  • с повишени нива на холестерол, глюкоза и пикочна киселина в кръвта.

Такива хора трябва да се подлагат на редовни медицински прегледи - като правило, говорим за годишни прегледи, а допълнителните са препоръчителни. Въз основа на техните резултати вече се назначава индивидуален терапевтичен план, ако е необходимо.

Сърдечните удари са по-склонни да се случват в началото на седмицата

По време на научна конференция, проведена наскоро, учените от Кралски колеж в Ирландия представиха резултатите от проучване, което анализира данни от пациенти, приети в болници с инфаркт на миокарда и други сериозни сърдечни проблеми. Оказа се, че пикът на сърдечно-съдовите проблеми се пада в понеделник. Също така, много пациенти с инфаркт се приемат в Спешното и в неделя вечерта. Изследователите не успяха да назоват причината за този модел.

Факт е, че пикът на хоспитализацията на пациенти с всякакви заболявания, включително и такива с остри сърдечно-съдови заболявания, наистина пада в понеделник. Но причините за този модел не са медицински, а социални. Хората, колкото и зле да се чувстват, са склонни да прекарат уикенда вкъщи и да правят разни неща, които още повече ще влошат състоянието им.

Съществува и погрешно мнение, че през почивните дни в клиниките няма лекари и лечението все пак ще бъде отложено до понеделник (което, разбира се, не е така - пациентите се подпомагат в болницата всеки ден и денонощно). Затова мнозина се отдават на мързел, ядене на вредни храни и употреба на алкохол, което, разбира се, влошава състоянието им още повече.  Към това трябва да добавим и пребиваването на работещите хора в компанията на близки и роднини. Възникват спорове, кавги, и човек някак неусетно, като все едно е паднало от небето, започва да се чувства зле, боли го сърцето, а много често получава и инфаркт.

И не на последно място - в понеделник е и пикът на плановите хоспитализации. Така че в случая двата потока - планови и спешни пациенти - съвпадат и се подсилват взаимно.