Раздразнено дебело черво е проблем на чревната функция, причинен от нарушения на нервната регулация и психоемоционални разстройства. Съпровожда се от дискомфорт и постоянна или остра болка в корема, която отшумява след изхождане (дефекация). Характеризира със спорадични позиви за ходене по голяма нужда, възможно отделяне на слуз с изпражненията, промени в честотата на изхожданията и консистенцията на изпражненията.

Лабораторната и инструменталната диагностика са насочени към изключване на органичната патология на храносмилателния тракт. Лечението на раздразнено дебело черво включва диетотерапия, психотерапия, медикаменти и хранителни добавки. Днес ще се спрем на бабини рецепти за раздразнено дебело черво. 

БАБИНИ РЕЦЕПТИ ЗА РАЗДРАЗНЕНО ДЕБЕЛО ЧЕРВО

Наред с лекарства, раздразнено дебело черво много често се лекува с природни средства - билки, храни, масла и др. Бабините рецепти имат редица важни предимства.

Първо, използването на бабини рецепти за раздразнено дебело черво е много по-безопасно от конвенционалните лекарства. Билките не причиняват странични ефекти или пристрастяване. Те могат да се използват дълго време.

Второ, съставките в бабини рецепти за раздразнено дебело черво - билки, подправки, масла и т.н. - обикновено са евтини и леснодостъпни.

Трето, с помощта на правилно подбрани бабини рецепти за раздразнено дебело черво е възможно да се действа едновременно върху няколко причини и прояви на заболяването. Например, премахване на възпалението, нормализиране на чревната функция и подобряване на имунитета.

И накрая бабините рецепти за раздразнено дебело черво се комбинират добре с други методи на лечение, включително медикаменти. Бабини рецепти за раздразнено дебело черво могат да се използват като допълнение към основната терапия.

Въпреки това, билковите съставки също имат противопоказания и са възможни алергични реакции. Ето защо самолечението трябва да се избягва, а използването на бабини рецепти за раздразнено червода бъде съгласувано с лекар!

Раздразнено дебело черво билки и лечебни растения

 За лечение на раздразнено дебело  черво, народната медицина препоръчва редица полезни билки и подправки. Нека разберем кои растения ще помогнат при този проблем и с какви симптоми се справят.

Лайка
Обикновеният чай от лайка е доказано средство за облекчаване на спазми, възпаление на стомашно-чревния тракт и гадене. Лайката намалява болката, нормализира чревната функция и облекчава стреса.

Мента
Ментата премахва газове, потиска растежа на вредни бактерии в червата и стимулира производството на храносмилателни сокове. Помага както при запек, така и при диария.

Ким
Тази подправка има спазмолитично, газогонно, холеретично и диуретично действие. Облекчава подуването на корема, нормализира храносмилането, апетита и съня.

Морски зърнастец
Поради високото съдържание на антрагликозиди, зърнастецът, познат още като облепиха стимулира функционирането на червата и жлъчния мехур. Добро слабително средство, особено при запек.

Това не е пълен списък с билки, които са полезни при раздразнено дебело черво. Валериана, копър, градински чай, риган и други растения често се добавят към различни билкови смеси. По-добре е да изберете специфичен състав на вашата билкова смес индивидуално, в зависимост от водещите симптоми и поносимостта на компонентите. Например, ако имате диария, не бива да използвате слабителни билки.

Винаги трябва да сте наясно с възможните противопоказания и взаимодействия на билковите съставки с лекарства! Консултирайте се с вашия лекар преди употреба.

Раздразнено дебело черво рецепти за чайове и отвари

Нека сега разгледаме как точно можете да използвате лечебни билки и растения при раздразнено дебело  черво. Има доказани рецепти за здравословни чайове и настойки, които помагат при различни прояви на раздразнено дебело черво.

Успокояващ чай при болка и спазми
Ако ви притесняват болки и спазми в корема, заради раздразнено черво, тази успокояваща колекция от билки ще ви помогне.
Нужни са ви равни части от ето тези билки:

Запарете 1-2 супени лъжици от сместа като обикновен чай и пийте по 1/2 чаша 3 пъти на ден след хранене. Продължете да пиете този чай поне 2 седмици.

Отвара за газове при синдром на раздразнено дебело черво
Тази отвара наистина помага при газове и подуване на корема. Нужни са равни части:

Залейте билките с чаша вряла вода и оставете за 1 час. Пийте по 100 мл 3 пъти на ден след хранене.

Билкова смес за диария при раздразнено дебело черво
Когато синдром на раздразненото черво се проявява под формата на диария, помага следното:

  • Малинови листа;
  • Листа от коприва;
  • Мечо грозде;
  • Пача трева.

Изсипете 3 супени лъжици от сместа в 3 чаши вряща вода и оставете да къкри на слаб огън за 15 минути. Оставете да постои поне 4 часа. Пийте по една чаша от билковата смес 3-4 пъти на ден преди хранене.

Отвара от шипка при раздразнено дебело черво
Шипките са богати на витамини и микроелементи и са полезни при всякакви чревни разстройства. Особено полезни са при диария и чревна атония.
Пригответе отварата ето така:

  • 30 грама сушени шипки на 0,5 литра вода.
  • Гответе 15 минути на слаб огън, оставете за 2 часа. Пийте като обикновен чай, по 100 мл 3 пъти на ден.

Укрепваща инфузия за хроничен синдром на раздразнено дебело черво
В случай на продължителен и често повтарящ се синдром на раздразненото черво се препоръчва прием на укрепваща инфузия:

Смесете билките, залейте с 3 чаши вряла вода и оставете за 1 час. Пийте по 100 мл 3 пъти дневно 20 минути преди хранене като превантивна мярка срещу обостряния.

►Масла при раздразненодебело черво
В допълнение към билките, етеричните масла се използват и за лечение на синдром на раздразнено дебело черво. Могат да се приемат вътрешно на капки, а също така да се използват за втриване и компреси на корема.
►Масло от мента
Има спазмолитично, холеретично и газогонно действие. Премахва добре газове и подобрява храносмилането. Приемайте през устата по 1 капка 2-3 пъти дневно 30 минути преди хранене.
►Масло от копър
Стимулира апетита, нормализира чревната функция, има антимикробен ефект. Нанасяйте върху корема за втриване 1-2 пъти на ден. Можете също да пиете 1-3 капки преди хранене.
►Масло от кориандър
Премахва газове, спазми, колики, нормализира изпражненията. Използвайте за нежен масаж на корема по посока на часовниковата стрелка 2 пъти дневно. Процедурата трае около 5 минути.
►Портокалово масло
Богато на витамини и микроелементи. Стимулира метаболитните процеси, нормализира функционирането на стомашно-чревния тракт. Приемайте перорално по 1 капка 2 пъти дневно по време на или след хранене.
►Масло от чаено дърво
Има противовъзпалителни, бактерицидни и газогонни ефекти. Помага добре както при диария, така и при запек. Чаеното дърво се използва  за втриване на корема (5-10 капки на 10 мл базово масло) 1-2 пъти на ден.

Когато се сблъскваме с проблеми, свързани с храносмилателния процес, е важно да помним силата на природата, която може да ни предложи разнообразни решения.
Ето още лечебни растения и подправки, който ще помогнат при раздразнено дебело черво

Зелен чай
Зеленият чай е не само напитка с богат аромат и вкус, но и средство, което може да облекчи раздразнението в червата.
Зеленият чай съдържа полифеноли, които имат антиоксидантни свойства и могат да намалят възпалението в организма. Освен това, зеленият чай стимулира храносмилането и помага за отстраняването на излишните газове.

Кориандър
Кориандърът е прекрасна билка, която традиционно се използва в аюрведическата и китайската медицина за подобряване на храносмилането и намаляване на възпалението в червата. Семената му могат да се добавят към чай или да се използват в готвенето. Кориандърът съдържа етерични масла, които спомагат за подобряване на чревната подвижност и намаляване на подуването на корема.

Джинджифил
Джинджифилът е чудесно природно средство за подобряване на храносмилането. Коренът му съдържа гингероли, които стимулират производството на стомашен сок и подобряват чревната подвижност. Чаят от джинджифил може да помогне за успокояване на червата и намаляване на симптомите на синдрома на раздразнено черво.

Билковите настойки и отвари могат да бъдат чудесни за успокояване на червата и подобряване на храносмилането. Въпреки това, преди да използвате каквито и да е билкови продукти, е важно да се консултирате с лекар или билкар, за да се уверите, че те са безопасни и подходящи за вашите индивидуални нужди.

НАЙ-ДОБРИЯ ПРОБИОТИК ЗА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО

За намаляване на симптомите при синдрома на раздразнено дебело черво и подобряване здравето на червата най-добре е да се използват  пробиотици. Пробиотиците, известни още като „приятелски бактерии“, са живи организми, които помагат за поддържане на баланса в чревната флора.

Употребата на пробиотици има редица положителни ефекти върху храносмилателната система. Те помагат за възстановяване на нормалната микробна екология в червата, което спомага за  подобряване на цялостното здраве и намаляване на различни симптоми като подуване на корема, газове и диария.

Пробиотиците могат да се получат от различни източници, включително кисело мляко, кефир, кисело зеле и специални добавки под формата на капсули или прах. Те съдържат полезни бактерии, които могат да оцелеят в стомаха и да достигнат до червата.

Освен това, употребата на пробиотици може да помогне за укрепване на имунната система и подобряване усвояването на хранителни вещества от храната. Те насърчават образуването на витамини от група В и подобряват усвояването на калций и желязо.

За най-добри резултати се препоръчва да избирате пробиотици с различни щамове живи бактерии, тъй като те могат да имат различни благоприятни ефекти върху здравето на червата. Също така е важно да следвате указанията за употреба и да не превишавате препоръчителната доза.

При избора на пробиотик за комплексна терапия при синдрома на раздразнено дебело черво, трябва да се даде предимство на пробиотици, които отговарят на всички критерии на Световната гастроентерологична организация. Необходимо е да се вземе предвид не броят на щамовете, включени в лекарството, а специфичността на щама, препоръчан за определена патология, както и ефективността и безопасността на пробиотика, демонстрирани в клинични проучвания.

NOW Foods, Acidophilus 4x6, 60капс

NOW Foods, Acidophilus 4x6 е смес от пробиотични бактерии: Lactobacillus acidophilus (La-14), Bifidobacterium lactis (BI-04), Bifidobacterium longum (BI-05), Streptococcus thermophilus (Streptococcus thermophilus) (St-21), L. bulgaricus (Lb-87), Lactobacillus paracasei (Lpc-37).

Acidophilus от NOW е един от най-мощните и ефективни пробиотични комплекси в индустрията с усъвършенствана формула. Хранителната добавка е предназначена за ефективна защита и цялостно възстановяване на работата и функциите на чревната микрофлора. Комплексът нормализира храносмилането, елиминира запек, диария и други нарушения, подобрява цялостното здраве на стомашно-чревния тракт. Добавката също така подобрява усвояването и асимилацията на хранителни вещества от храната, укрепва имунната система, защитните, почистващите и други функции. Капсулите NOW 4x6 Acidophilus защитават чревната микробиота от въздействието на антибиотици и други лекарства, насищат червата с необходимото количество полезни микроорганизми.

NOW 4x6 Acidophilus е капсула, съдържаща 6 основни вида полезни пробиотици в концентрация от 4 милиарда CFU. Ацидофилните бактерии принадлежат към универсалния балансиран тип и имат най-голямата научна доказателствена база. 4x6 Ацидофилус има изразен ефект върху работата, здравето и функционалността на чревната микрофлора. Хранителната добавка насища микробиотата с полезни бактерии, които подпомагат всички ключови биохимични реакции. Чревната микрофлора е втората най-важна „лаборатория“ след черния дроб и има крайно влияние върху имунитета, здравето на кожата, други органи и тъкани. Също така, чревната микробиота синтезира голям брой витамини, микроелементи, ензими и други важни за организма вещества.
Основните ефекти от употребата на капсули NOW 4x6 Acidophilus, като се вземат предвид отзиви и основни научни изследвания:

  • Подобряване на функционирането на чревната микрофлора;
  • Нормализиране на здравето и биохимичните реакции на микробиотата;
  • Подобряване на усвояването на храната и получаване на повече хранителни вещества от нея;
  • Подобрено храносмилане;
  • Премахване на запек и задръствания в стомашно-чревния тракт;
  • Предотвратяване на диария и синдром на раздразненото черво;
  • Активна защита и възстановяване на микрофлората по време на употреба на антибиотици и други лекарства, които потискат чревната функция;
  • Укрепване на имунната система;
  • Подобрява здравето и почистващите функции на кожата.

4x6 капсули Ацидофилус спомагат за намаляване на вредното въздействие на антибиотици и други лекарства. Добавката предотвратява появата на диария, дисбактериоза и други разстройства. Също така, многобройни отзиви за капсулите NOW 4x6 Acidophilus показват, че комплексът ефективно възстановява храносмилането и усвояването на микро- и макронутриенти в червата. Комплексът има най-висока ефективност както за терапевтични, така и за превантивни цели.

NATURALICO Probiotic-50 Billion

NATURALICO Probiotic-50 Billion е пълноспектърна хранителна добавка, която включва 10 от най-ефективните щама полезни бактерии с 50 милиарда CFU на порция. Това е мощен комплекс за бързо възстановяване на чревната микрофлора, който спомага за укрепване на имунната система и антивирусната защита, подобрява храносмилането и елиминира различни чревни разстройства. Добавката също така подобрява усвояването на микро- и макронутриенти и предпазва стомашно-чревните тъкани от вредното въздействие на лекарствата.

Този пробиотик е един от най-мощните и ефективни комплекси в своята категория. Включва всичките 10 щама полезни бактерии с най-висока ефективност, доказана от множество научни публикации. Количеството е предназначено за бързо нормализиране на микробиотата и елиминиране на негативните прояви.  Самолечението без консултация с лекар може да доведе до негативни последици. Комплексът се използва, когато има специфични индикации. Класифицира се като добавка и не се използва за профилактика.

Едно от важните свойства на добавката е възстановяването и укрепването на имунната защита, което влияе върху здравето на целия организъм. Това е особено важно в случаите, когато имунитетът е потиснат поради чревни разстройства или заболявания, прием на лекарства и други фактори.
Здравословни ползи от приема на NATURALICO Probiotic-50 Billion

  • Бързо възстановяване на чревната микрофлора, нормализиране на всички биохимични реакции в червата;
  • Укрепване на антивирусната и имунната защита;
  • Подобрено усвояване на хранителни вещества в червата, положителен ефект върху кожата и други тъкани;
  • Профилактика и лечение на чревни разстройства, дисбактериоза, гъбични инфекции и други състояния;
  • Защита на микрофлората от антибиотици и други лекарства.

Приемът на Probiotic-50 Billion ви позволява да извлечете повече хранителни вещества от храната, подобрявайки функцията на червата. Това дава възможност да елиминирате дефицита на микро- и макроелементи, дори без да е необходимо допълнително да използвате мултивитаминни добавки.

Бифиформ
Бифиформ е  пробиотик с доказана ефикасност при лечението на синдром на раздразнено дебело черво, съдържащ типизирани щамове, всеки от които е количествено определен. Съставът на Бифиформ включва Enterococcus faecium ENCfa-68 в доза най-малко 1×10 7 CFU и Bifidobacterium longum BB-46 в доза най-малко 1×10 7 CFU, които действат в тънките и дебелите черва, а двуслойната капсула предпазва бактериите от агресивната среда на стомаха.
Проучвания показват, че приемът на Enterococcus faecium ENCfa-68 (SF-68) води до възстановяване на чревната микробиота или предотвратява нейното изчерпване поради биологична конкуренция с чревни патогени. Важно свойство на този щам ентерококи е способността да секретира:

  • Млечна киселина (която води до подкиселяване на околната среда);
  • Бактериоцини (биологично активни вещества, които потискат активността на патогенните бактерии).

Освен това, проучванията отбелязват имуномодулиращите ефекти на Enterococcus faecium ENCfa-68 9-10 . При раздразнено черво чревният транспорт и бариерните функции на чревната лигавица са нарушени. Употребата на Enterococcus faecium в състава на Бифиформ спомага за ускоряване на чревния транспорт и подобряване на бариерните функции.  Бифиформ е пробиотик с доказана ефективност при лечението на раздразнено черво.

Линекс и Линекс Форте капсули
Линекс е един от най-популярните пробиотици, които помагат за възстановяване на чревната микрофлора. Съдържа живи лиофилизирани бифидо- и лактобацили, както и ентерококи. Линекс се предлага под формата на капсули и прах, може да се използва при кърмачета чрез смесване на съдържанието на с мляко.

При синдром на раздразнено дебело черво е за предпочитане да се използват пробиотици в капсули.

Линекс и другите подобни на него средства, които се използват при раздразнено черво се наричат специфично еубиотик, средства, които нормализират чревната микрофлора.

Линекс Форте съдържа: Lactobacillus acidophilus (CHR. HANSEN LA-5 ® )  — 25,74 mg, Bifidobacterium animalis subsp. lactis (CHR. HANSEN BB-12 ® )  — 3,06 mg, малтодекстрин — 31,2 mg. Общо количество живи лиофилизирани бактерии — не по-малко от 2 10 9 CFU).

Линекс форте: показания

  • лечение и профилактика на чревна дисбактериоза. Чревната дисбактериоза се проявява със следните симптоми: диария, диспепсия (нарушено храносмилане), запек, газове (подуване на корема), гадене, оригване, повръщане, коремна болка, както и възможни алергични кожни реакции;
  • облекчаване на запек при възрастни и деца над 12 години;
  • допълнение към стандартната ерадикационна терапия за Helicobacter pylori при възрастни и деца над 12-годишна възраст;
  • в комплексна терапия и за предотвратяване на диария, газове и други храносмилателни нарушения, причинени от вирусни и бактериални инфекции на стомашно-чревния тракт (например ротавирусни инфекции, пътническа диария), терапия с широкоспектърни антибиотици и други антимикробни лекарства, лъчетерапия на коремната кухина и тазовите органи.

Линекс форте противопоказания

  • свръхчувствителност към компонентите на лекарството;
  • наследствена непоносимост към фруктоза, захарозен дефицит, изомалтазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция.
  • С повишено внимание: при захарен диабет (съдържа прости захари); имунна недостатъчност (например, HIV инфекция); диария при деца под 6-годишна възраст (под наблюдението на лекар).

Линекс форте странични ефекти

Линекс форте се понася добре. Няма съобщения за нежелани реакции, но могат да се появят реакции на свръхчувствителност.

ПОЛИПИ НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО 

Полипи на дебелото черво представляват доброкачествени неоплазми. Повечето полипи са асимптоматични, но когато достигнат големи размери, могат да проявят симптоми на чревна непроходимост, признаци на растеж и улцерация. При поставяне на диагноза, първостепенно значение се отдава на ендоскопските методи с биопсия. Използват се също рентгенови методи и анализ на изпражненията за окултна кръв. Поради високия риск от злокачествено заболяване, се препоръчва всички чревни полипи да се отстранят хирургично.

Полипи на дебелото черво причини

Точните причини за образуването на полипи на дебелото черво  все още не са установени. Рисковите фактори включват: наследствена предразположеност, лоша екология, ниски нива на физическа активност, неправилно хранене (големи количества мазнини и въглехидрати, липса на фибри), чревна дисбактериоза, чест запек, дивертикули и злокачествени чревни тумори.

Учените разграничават три основни теории за образуването на полипи на дебелото черво: теорията за дразненето, дисрегенеративната теория и теорията за ембрионалната дистопия. Според теорията за дразнимостта (възпалителна теория), чревните полипи са междинно звено между възпалителните заболявания и рака на червата.

Според дисрегенеративната теория, когато се развие остър възпалителен процес или когато чревната лигавица е наранена, се задействат регенеративни процеси. Всеки път след това, следи от нарушаване на процеса на регенерация остават в лигавицата на микроскопично ниво под формата на удебеляване на жлезистия епител. Обикновено, след известно време, тези процеси се елиминират, но ако регенерацията се задейства твърде често, патологичните промени постепенно се натрупват, което води до образуването на чревни полипи. Теорията за ембрионалната дистопия разглежда чревните полипи като продукт на анормално ембрионално развитие на лигавицата му, от която се образуват полипи в резултат на възпалителни процеси и наранявания.

Чревни полипи, локализирани в дванадесетопръстника, са изключително редки - описани са изолирани наблюдения на тази патология. Почти всички пациенти с чревни полипи на това място са били оперирани със съмнение за злокачествен тумор. Най-често полипите се намират в областта на дуоденалния булбус (киселинно-индуцирани) - те се образуват при пациенти, страдащи от гастрит с висока киселинност ; по-рядко в областта на сфинктера на Оди (индуцирано от жлъчката) - при пациенти с жлъчнокаменна болест и холецистит. Сред пациентите с полипи в дванадесетопръстника преобладават хора в трудоспособна възраст (30-60 години) от двата пола.

Чревните полипи се срещат най-рядко в тънките черва. В литературата има изолирани описания на чревни полипи с тази локализация, като при половината от пациентите те са комбинирани с полипи в други части на храносмилателния тракт (стомах , дебело черво). В началните отдели на червата (тънко черво) полипите обикновено се откриват на възраст 20-60 години, малко по-често при жените. По принцип полипите имат жлезиста структура, въпреки че се срещат и фиброматозни и ангиоматозни чревни полипи; Възможно е да се открият както единични, така и множествени полипи (разположени в компактни групи или дифузно в червата).

Най-честото място на чревни полипи е дебелото черво. Полипи на дебелото черво се образуват в юношеска възраст, по-рядко в детска или зряла възраст. Много автори твърдят в полза на наследствена предразположеност към чревни полипи, локализирани в дебелото черво. Най-често срещаната теория за появата на полипи в дебелото черво е възпалителната. Единични или множествени чревни полипи с посочената локализация се откриват при 12-15% от населението след 40-годишна възраст, което представлява повече от 70% от всички доброкачествени неоплазми на дебелото черво. При деца и юноши полипите на дебелото черво се откриват по-често – в 26%. При приблизително 3% от пациентите чревните полипи са предракови към момента на откриване. В 70% от случаите полипите се локализират в крайните отдели на дебелото черво (низходящо, сигмоидно, ректално), останалите 30% са равномерно разпределени във възходящата, напречната част на дебелото черво, чернодробния и слезковия ъгъл. Не са открити съществени разлики въз основа на пола. Ректалните полипи представляват 90% от всички случаи на полипоза на дебелото черво и предшестват рак на ректума при осем от десет души .

Полипи на дебелото черво симптоми

Чревните полипи, разположени в дванадесетопръстника, не се проявяват по никакъв начин в приблизително 67% от случаите. Когато туморът достигне голям размер, пациентът започва да изпитва болка, чревна непроходимост и кървене от язвената лигавица на полипа. Болката може да бъде от различен характер, но най-често се локализира в епигастриума, близо до пъпа. Синдромът на болката често е съпроводен от чувство на пълнота в стомаха, гнило оригване и гадене . Ако чревен полип запуши лумена на дванадесетопръстника, храната започва да се задържа в стомаха, причинявайки симптоми на висока чревна непроходимост: болката става спазматична, появява се повръщане на изядена храна и се чува плискащ звук по време на аускултация на корема. Не е възможно да се постави диагноза чревни полипи в дванадесетопръстника въз основа на клиничната картина, тъй като симптомите симулират тумор на пилорната част на стомаха, жлъчните пътища или тънките черва.

Чревните полипи, разположени в тънките черва, обикновено имат много сериозни симптоми, тъй като могат да доведат до инвагинация , перфорация на чревната стена, чревна непроходимост, чревен волвулус и обилно кървене. Много често полипите на тънките черва стават злокачествени. В началните стадии на заболяването, чревните полипи с тази локализация могат да се проявят като газове , гадене и оригване. Често се наблюдава спазматична болка, която може да се разпространи от епигастриума до илиачната област. Ако полипът е локализиран в началните отдели на тънките черва, може да се появи неконтролируемо повръщане. Полипите на дебелото черво могат да се проявят в четири групи симптоми:

  • остра чревна непроходимост (най-често свързана с инвагинация, по-рядко с прегъване или волвулус на червата);
  • растеж и улцерация на полипа (кървене при всеки трети пациент, палпируем тумор);
  • частична или интермитентна чревна непроходимост;
  • асимптоматична клинична картина.

Няма характерни признаци, показващи наличието на полипи в дебелото черво. Освен това, чревните полипи на това място често се образуват на фона на друга патология, възпалителен процес. Асимптоматично протичане на чревните полипи се наблюдава само при наличие на единичен полип на дебелото черво при не повече от 3% от пациентите. При други, чувство на дискомфорт в червата се появява няколко години преди развитието на клиничната картина на полипа. Почти 90% от пациентите отбелязват отделянето на слуз или кръв по време на дефекация (колкото по-ниско е разположен полипът, толкова по-ярка е кръвта, толкова по-малко се смесва с изпражненията). Всеки втори човек отбелязва редуване на диария и запек, комбинация от тези симптоми с тенезъм. На фона на дифузната полипоза клиничната картина е толкова жива, че може да имитира тежка чревна инфекция. Много често се наблюдават коремна болка, сърбеж и парене в ректума и ануса. На фона на диария и чревно кървене, общото състояние на пациента започва да страда - появяват се слабост, бледност, замаяност, изтощение.

Полипи на дебелото черво лечение

Всички пациенти със съмнение за полипи на дебелото черво се хоспитализират в гастроентерологичното или хирургичното отделение за преглед и лечение. След потвърждаване на диагнозата се избират тактиката и обхватът на хирургическата интервенция. Консервативното лечение на чревни полипи е възможно само при наличие на дифузна полипоза на целия стомашно-чревен тракт, неусложнена ювенилна полипоза, както и като временна мярка при подготовка за операция и при отслабени пациенти в напреднала възраст.

Единственият метод за лечение на полипи на дванадесетопръстника е тяхното отстраняване. Ендоскопската биопсия с отстраняване на полипи е предпочитаният метод за хирургическа интервенция, позволяващ спиране на кървенето от язвената лигавица.

Когато се открият малки полипи на тънките черва на дръжката, се извършва ентеротомия с отстраняване на полипите. Във всички останали случаи е показана сегментна резекция на тънките черва с мезентериума. Следоперативната смъртност при наличие на чревни полипи на това място е доста висока – до 15% – което се дължи на късна диагноза, развитие на инвагинация и дифузен перитонит .

Лечението на чревни полипи, локализирани в дисталните му части (дебелото черво), също е хирургично. Възможни са ендоскопско отстраняване на полипи (ексцизия или електрокоагулация ), сегментна резекция на дебелото черво , а в случай на дифузна полипоза или злокачествено заболяване - радикална хирургия (хемиколектомия, субтотална или тотална проктектомия).

Няма превенция на чревните полипи. Единственият начин за предотвратяване на злокачествено развитие на полип е редовен скрининг на цялото население след 40-годишна възраст.

КАКВО ДА ЯДЕМ ПРИ РАЗДРАЗЕНО ДЕБЕЛО ЧЕРВО

Диетата за синдром на раздразнено дебело черво има много характеристики. Всичко това се прави, за да се успокоят червата и да спрат да ви напомнят за себе си с болка, запек, диария, газове и други симптоми, които мога да ви пречат да живеете спокойно.

Основната характеристика е, че няма универсална рецепта за всички пациенти със синдром на раздразнено дебело черво. В идеалния случай всеки пациент трябва да получи индивидуални препоръки за меню от диетолог и гастроентеролог.

Много често синдромът на раздразнено дебело черво съпътства непоносимост към определени храни или алергии, така че трябва да бъдете много внимателни, когато планирате менюто си, като изключвате от него всичко, което би могло да представлява потенциална опасност.

Ако човек е склонен към запек, той трябва да включи в диетата си повече храни с фибри: пресни зеленчуци и плодове, пълнозърнести зърнени храни и хлебни изделия и др.

Ако пациентът е обезпокоен от чести изхождания и газове, тогава той трябва, напротив, да ограничи диетичните фибри и грубата храна, за да не нарани чревната лигавица, и да се съсредоточи върху пребиотици, като натурално кисело мляко, кефир и др. нискомаслени ферментирали млечни продукти, без консерванти и други вредни Е в състава.

Храненето при синдром на раздразнено дебело черво трябва да бъде редовно, често и на малки порции.

Общото калорийно съдържание е около 2800 kcal, освен ако няма специални ограничения поради излишно телесно тегло или препоръки за леко увеличение, например поради лактация.

По-голямата част, около 400 грама, трябва да са въглехидрати.

В дневната диета трябва да има около 100 грама протеин, с лек превес в полза на животинските продукти.

Мазнините не трябва да надвишават 130 г, а 40% трябва да са растителни масла.

Препоръчително е да се ограничи консумацията на готварска сол до 15 грама.

Забранени и разрешени храни при синдром на раздразнено дебело черво със запек

Ако страдате от запек, менюто трябва да включва колкото се може повече храни с високо съдържание на диетични фибри. Разбира се, всички знаем кои са. Това са:

  • зеленчуци, плодове , зеленолистни;
  • морски водорасли;
  • сушени плодове;
  • пълнозърнести храни и семена;
  • ядки.

Те ще накарат ленивите черва да работят, като окажат благоприятен ефект върху тяхната подвижност, и ще облекчат съпътстващите неприятни симптоми, като чувство на тежест, подуване на корема, гадене и др.

Пазете се от рафинираните въглехидрати, които седят като камък в стомаха. Ограничете следните продукти:

  • бял хляб, кифлички, пайове и др. печени и сладкарски изделия;
  • рафинирана захар и сладкиши;
  • газирани напитки, пакетирани сокове и алкохол;
  • мазни животински продукти;
  • бързо хранене, готови храни и полуфабрикати, които често съдържат огромно количество трансмазнини и нишестета, както и токсични вещества под формата на хранителни добавки.

Забранени и разрешени храни при синдром на раздразнено дебело черво с диария

Течните, пенливи изпражнения често показват, че заболяването е навлязло в острата си фаза. Диетата за синдром на раздразнено дебело черво по време на диария трябва да бъде особено щадяща, с максимално изключване на вредни фактори, включително груби диетични фибри.

Следните ограничения са в сила:

  • преработени храни;
  • мазни животински продукти;
  • алкохол;
  • газирани напитки и др.
  • Докато острите симптоми отшумят , ще трябва да избягвате:
  • повечето зеленчуци, плодове и зеленолистни;
  • изключете ядките;
  • трици и пълнозърнести сортове зърнени храни и хлебни изделия;
  • мляко.

Препоръчано:

  • картофено пюре;
  • слузести каши на вода, например ориз;
  • постно месо, птици, риба;
  • желе;
  • натурално кисело мляко и други ферментирали млечни продукти с живи бактериални култури.

ЛЕКАРСТВА ЗА РАЗДРАЗНЕНО ДЕБЕЛО ЧЕРВО

Лечението на синдрома на раздразнено дебело черво включва няколко етапа. Когато се открие синдром на раздразнено черво, на пациента се предписват специални лекарства. Режимът на лечение зависи от формата и стадия на патологията. Лекарствената терапия трябва да бъде допълнена с диетични мерки. След лечението пациентът трябва да вземе мерки за предотвратяване на обостряния на синдрома на раздразнено черво.
Раздразнено дебело черво комплексна терапия:

  • прием на лекарства (необходимо е не само да се елиминират симптомите на патологията, но и да се подобри състоянието на храносмилателната система, за да се предотвратят рецидиви и усложнения);
  • спазване на диета и преминаване към правилно хранене (храните не трябва да провокират синдром на раздразнено черво и да не нарушават функционирането на храносмилателния тракт);
  • корекция на начина на живот (правилното планиране на ежедневието ви позволява да елиминирате редица негативни фактори, които могат да причинят обостряне на синдрома на раздразненото черво).

Раздразнено дебело черво лечение със спазмолитични лекарства
Синдромът на раздразнено дебело черво е съпроводен от болезнени симптоми. За да го облекчите, можете да използвате лекарства от категорията на аналгетиците, но спазмолитиците ще бъдат по-ефективни. Такива лекарства действат директно върху тонуса на гладките мускули. След прием на спазмолитици не само се наблюдава облекчаване на болката, но и се подобрява функционалното състояние на храносмилателния тракт.
Примери за спазмолитици:

  • Дуспаталин;
  • Спазмалгон;
  • Зирит;
  • Бусколизин;
  • Но-Шпа .

Раздразнено дебело черво лечение със противодиарийни лекарства
Синдромът на раздразнено дебело черво може да бъде придружен от диария или запек. При разхлабени изпражнения съществува риск от дехидратация. Антидиарийните лекарства нормализират чревната перисталтика и имат миотропен ефект. Едно от най-ефективните лекарства против диария е Дуспаталин. Лекарството се справя добре със задачата да облекчи основните и допълнителните симптоми на синдрома на раздразнено черво.
Други средства за лечение на диария:

  • Имодиум (лекарството нормализира функционалното състояние на червата);
  • Лоперамид (лекарството влияе върху контрактилитета на гладките мускули);
  • Смекта (продуктът действа на принципа на ентеросорбентите; когато отпадъчните продукти и токсините се абсорбират, фекалната маса се фиксира).

Раздразнено дебело черво лаксативи
При лечение на синдром на раздразнено черво се приемат лекарства от различни групи. Изборът на лекарство зависи от симптомите.

При лечение на раздразнено черво се приемат лекарства от различни групи. Изборът на лекарство зависи от симптомите.

Действието на лаксативите е насочено към дразнене на лигавиците на храносмилателния тракт, омекотяване на изпражненията и подобряване на евакуационната функция на червата. Ако процесът на дефекация е непълен от дълго време, тогава през първия ден от терапията симптомите на болка могат да се засилят. Този нюанс е свързан с механизма на действие на лекарствата. След като изпражненията омекнат, състоянието на пациента се стабилизира.
Лаксативи:

  • Дуфалак;
  • Дулкософт;
  • Мукофалк.

Раздразнено дебело черво антибиотици
Антибиотичните лекарства за синдром на раздразнено дебело черво се предписват само ако патологията е инфекциозна по природа. Такива средства унищожават патогенната флора и подобряват общото състояние на пациента, като облекчават симптомите на газове и болка.

Лекарствата от тази група се избират индивидуално. В повечето случаи се предписват лекарства от категориите цефалоспорини, макролиди и ампицилин.

Раздразнено дебело черво антидепресанти

Ако синдромът на раздразненото черво е психогенен, приемът на антидепресанти е задължителен етап от лечението. Основната цел на употребата на лекарства от тази категория е нормализиране на психоемоционалното състояние на пациента. Антидепресантите имат комплексен ефект върху организма, елиминирайки невропатичната болка и симптомите на синдрома на раздразнено черво. 

Раздразнено дебело черво обща информация

Раздразненото черво е функционално разстройство на дебелото черво, симптомен комплекс, характеризиращ се с продължителна (до шест месеца) и редовна (повече от три дни в месеца) поява на коремна болка и чревни нарушения (запек или диария). Синдромът на раздразненото черво е функционално заболяване, свързано с нарушение на чревната перисталтика и храносмилането. Това се потвърждава от нередовността на оплакванията, вълнообразния ход без прогресия на симптомите. Рецидивите на заболяването често се провокират от стресови ситуации. Не е отбелязана загуба на тегло.

Сред населението на развитите страни раздразнено черво се среща при 5-11% от гражданите; жените страдат от това два пъти по-често от мъжете. Най-типично е за възрастовата група 20-45 години. Ако симптомите на раздразнено дебело черво се открият след 60-годишна възраст, е необходимо да се проведе обстоен преглед за органични патологии (дивертикулоза , полипоза , рак на дебелото черво). Раздразнено дебело черво се среща повече от един и половина пъти по-рядко в тази възрастова група.

Раздразнено дебело черво причини

В момента причините и механизмите на развитие на синдрома на раздразнено дебело черво не са достатъчно проучени. Идентифицирани са няколко фактора, които влияят върху функционалното състояние на дебелото черво и допринасят за неговото дразнене. Зависимостта на клиничния ход на синдрома на раздразненото черва от психологически фактори е най-ясно проследена, което позволява да се предположи психоневрогенни механизми на развитие на заболяването. Отбелязано е, че в 32-44% от случаите началото на патологията е предшествано от силен психоемоционален шок; Много пациенти със синдром на раздразнено черво изпитват депресия, хипохондрия, безсъние, различни фобии и други невротични разстройства.

Раздразнено дебело черво рискови фактори

Експертите в областта на съвременната проктология отдават следните фактори на развитието на заболяването:

  • физически наранявания;
  • анамнеза за инфекциозни чревни лезии (дизентерия, ешерихиоза, салмонелоза и др.);
  • висцерална хипералгезия (чревна свръхчувствителност);
  • хормонален статус (жените са склонни към синдром на раздразненото черво по време на менструация);
  • генетична предразположеност (раздразнено черво е по-често срещано при двамата близнаци в еднояйчни двойки, отколкото при еднояйчни двойки).

Раздразнено дебело черво симптоми

Основните клинични прояви на синдрома на раздразнено дебело черво са болка и чревни нарушения (запек , диария и тяхното редуване). Коремната болка при синдром на раздразнено черво обикновено се локализира в долната част на корема, има тъп, болезнен характер, но може да се прояви и в остри спазматични пристъпи. Болката се усилва след хранене и отшумява след дефекация. При жените пристъпите често се появяват непосредствено преди и по време на менструация. Нощната болка, която пречи на съня, е рядко срещана.

Промените в характера на изхожданията могат да бъдат или запек (изхождане по-рядко от веднъж на всеки 3 дни), или диария (чести и редки изпражнения). Диарията обикновено се появява сутрин и рядко се появява повече от 2-5 пъти на ден; обикновено не се притеснява през нощта. Често се наблюдава редуване на периоди на запек и диария. Освен това, пациентите могат да забележат повишено желание за дефекация и повишено образуване на газове. При синдром на раздразненото черво общият обем на екскрементите, отделяни на ден, обикновено не се увеличава.

Екстраинтестиналните прояви на синдрома на раздразнено дебело черво могат да включват гадене, оригване , повръщане, болка в десния хипохондриум, дизурия, главоболие , слабост и студени пръсти. Понякога има нарушения на съня, затруднено дишане и невъзможност за лежане на лявата страна. При много пациенти синдромът на раздразненото черво е съпроводен с психоневрологични разстройства и сексуална дисфункция.

Критериите, показващи органичния характер на проблема, включват: напреднала възраст на пациента, фамилна анамнеза за рак, треска, промени във вътрешните органи по време на физикален преглед (хепато- и спленомегалия ), откриване на патологични маркери по време на лабораторни изследвания, необяснима загуба на тегло, клинични прояви през нощта. Ако се наблюдават тези симптоми, е необходимо да се подозира някакво органично заболяване на дебелото черво и да се проведе цялостен преглед, за да се изключи то.