ПОВИШЕНИ ЧЕРНОДРОБНИ ЕНЗИМИ | БИЛКИ, ДИЕТА И ЛЕКАРСТВА

Чернодробните ензими са най-важните компоненти на повечето биохимични реакции, протичащи в човешкото тяло. Нивото на всеки ензим може да покаже с висока степен на точност развитието на патологичен процес както в самия черен дроб, така и в други системи и органи.

В зависимост от ролята си чернодробните ензими се разделят на няколко категории: хидролази – ускоряват разграждането на сложни съединения в молекули;
синтетази - участват в реакциите на синтез на сложни биологични съединения от прости вещества;
трансферази – участват в транспорта на молекули през мембраните;
оксиредуктази - са основното условие за нормалното протичане на редокс реакциите на клетъчно ниво;
изомерази - необходими за процесите на промяна на конфигурацията на прости молекули;
лиази – образуват допълнителни химични връзки между молекулите

Всички чернодробни ензими могат да бъдат разделени на три големи групи.

Отделителни . Тези ензими се синтезират предимно в самия черен дроб и се екскретират от него заедно с жлъчката. Чрез оценка на нивото на секреторните ензими, по-специално на алкалната фосфатаза, може да се провери качеството на жлъчната секреция и функцията на жлъчния мехур и жлъчните пътища.
Секреторни . Ензимите от тази група се произвеждат в черния дроб, но се освобождават в кръвната плазма, в която започват да изпълняват определени функции. По този начин нивото на протромбиназата и холинестеразата в кръвта е важно за поддържане на правилни параметри на кръвосъсирването.
Индикаторни . Такива ензими се произвеждат или освобождават в кръвта само при определени обстоятелства. Това ги прави незаменими при диагностицирането на редица заболявания. По този начин нивото на аспартат аминотрансфераза (AST), аланин аминотрансфераза (ALAT), гама-глутамилтрансфераза (GGT), лактат дехидрогеназа (LDH) и т.н. и тяхното съотношение са важни за оценка на степента на увреждане на чернодробната тъкан от възпалително или инфекциозен процес и служи като ценен диагностичен критерий за идентифициране на скрито кървене, инфаркт и др.

Нивата на чернодробните ензими могат да варират при определени обстоятелства. По този начин се наблюдава леко повишение при продължително лечение с определени лекарства, след употреба на алкохол, с преобладаване на мазни храни в диетата и др. Нивото на чернодробните ензими и тяхното съотношение в кръвта се изследват чрез лабораторни методи, след което лекарят определя по-нататъшната посока на диагнозата.

Чернодробните ензими са биологично активни протеини, които ускоряват химичните реакции в тялото, като производството на жлъчка или вещества, които насърчават съсирването на кръвта, разграждането на хранителни вещества и токсини. Повишените нива на ALT (аланин аминотрансфераза), AST (аспартат аминотрансфераза), ALP (алкална фосфатаза или ALP) и GGT (гама-глутамил транспептидаза) могат да бъдат свързани с възпаление и увреждане на чернодробните клетки, в които тези ензими се освобождават по-активно и се "изливат" в кръвния поток. Често обаче тези промени са незначителни и само временни, т.е. те не показват сериозно заболяване. Понякога, ако повторите кръвните изследвания след месец ще откриете, че нивата на чернодробните ензими са се нормализирали.

ALT и AST са аминотрансферазни ензими, които участват в метаболизма на аминокиселините. Те се наричат ​​още чернодробни ензими. Освен в чернодробните клетки се намират и в други органи: панкреас, сърце, бъбреци, мускулна тъкан. Малко количество ALT и AST може да се появи в кръвта поради физиологични процеси. Въпреки това, при чернодробни заболявания (инфекциозен или токсичен хепатит, тумор), настъпва увреждане на чернодробните клетки, нарушаване пропускливостта на клетъчните мембрани и освобождаване на големи количества ALT и AST ензими в кръвта - в резултат на това се развива цитолитичен синдром.
Чернодробните ензими ALT и AST са специфични маркери за чернодробно заболяване. 

• Наличие на симптоми: гадене, повръщане, коремна болка, пожълтяване на кожата и склерите, летаргия;
• Лабораторна диагностика на чернодробни заболявания: вирусен хепатит А, В, С, токсичен хепатит, неалкохолно омазняване на черния дроб (стеатохепатит), алкохолна чернодробна болест, чернодробна цироза;
• Проследяване на динамиката на лечението на чернодробни заболявания.

Когато черният дроб е увреден или възпален, той може да освободи определени вещества в кръвта. Повишените нива на тези вещества, включително чернодробни ензими показват проблем.

Обикновен кръвен тест може да разкрие нивата на чернодробните  ензими. Личният лекар може да открие повишени нива на чернодробни ензими чрез рутинен кръвен тест по време на годишния физически преглед или може да тества чернодробната функция, ако имате определени симптоми.
Чернодробните ензими са само едно парче от пъзела. Чернодробните функционални тестове включват няколко други маркера и трябва да се тълкуват по отношение на всеки индивид, включително неговата медицинска история, симптоми и наследствени заболявания.

ПОВИШЕНИ ЧЕРНОДРОБНИ ЕНЗИМИ

Най-честите причини за повишени чернодробни ензими са хепатит, неалкохолно мастно чернодробно заболяване (NAFLD), алкохолно чернодробно заболяване (ALD) и метаболитен синдром. В някои случаи стабилното несъответствие между тези показатели и нормата се дължи на редовната употреба на определени лекарства.

Защо ALT и AST са повишени при възрастни, какво означава това?

Основните причини за повишени чернодробни ензими включват:

• Чернодробни заболявания (чернодробна цироза, мастна хепатоза - заместване на чернодробните клетки с мастни клетки, рак на черния дроб и др.);
• Повишени ALT и AST като следствие от заболявания на други органи (автоимунен тиреоидит, мононуклеоза);
• Инфаркт на миокарда е некроза (смърт) на част от сърдечния мускул, в резултат на което ALT и AST се освобождават в кръвта;
• Дифузно увреждане на черния дроб, което може да бъде причинено от алкохол, лекарства и (или) вирус.
• Обширни наранявания с мускулни увреждания, както и изгаряния, причиняват повишаване на ALT в кръвта;
• Остър и хроничен панкреатит;
• Метастази или неоплазми в черния дроб (рак на черния дроб);
• Реакция към лекарства;
• Прием на анаболни стероиди;
• Хепатит (А, В, С), алкохолен хепатит, автоимунен хепатит, токсичен хепатит;
• Първичен склерозиращ холангит;
• Първична билиарна цироза на черния дроб;
• Хемохроматоза;
• Мононуклеоза;
• Вирус на Епщайн-Бар (Epstein-Barr);
• Цитомегаловирусна инфекция;
• Целиакия;
• Полимиозит;
• Болест на Уилсън-Коновалов;
• Патологии на щитовидната жлеза;
• Захарен диабет;
• Саркоидоза;
• Амилоидоза;
• Алфа-1 антитрипсин дефицит;
• Сепсис;
• Лимфом.

Заради големия брой заболявания, които показват повишени нива на чернодробни ензими, AST и ALT са важни показатели за състоянието на различни органи. Увеличаването на тези чернодробни ензими показва увреждане на органи като черния дроб, сърцето, мускулите, панкреаса и др. По този начин намаляването на нивото им в кръвта се случва независимо, когато основното заболяване се елиминира.
Например, нивото на ALT при остър вирусен или лекарствен хепатит може да се повиши 50 пъти или повече. При стеатохепатит и алкохолно чернодробно заболяване повишаването на ALT е умерено - не повече от 5 пъти. При хроничен хепатит се наблюдава увеличение на ALT приблизително 7 пъти. При цироза стойностите на ALT и AST се повишават 3-5 пъти, докато AST може да бъде по-висока от ALT.

По време на бременност тялото на жената изпитва повишен стрес, заради което може да се наблюдава леко повишаване на трансаминазите. Понастоящем е известен синдромът на макро-AST-емия - това е рядко състояние, при което в човешкото тяло се образуват комплекси от молекулата AST и имуноглобулина. Това състояние може да бъде наследствено или свързано с чернодробна патология. Характеризира се с продължително и безсимптомно повишаване на аланин аминотрансферазата в кръвта. 

Важно диагностично значение има не само повишаване на нивото на чернодробните ензими, но и тяхното намаляване. Намаляване нивата на ALT и AST под нормата показва терминален стадий на цироза или тежко чернодробно увреждане поради хепатит. Това е изключително неблагоприятен знак, тъй като показва пълно разрушаване на чернодробните клетки. 

Трябва да се има предвид, че при повишени чернодробни ензими причините често са общи, заради което може да се обърка както поставянето на диагноза, така и последвалото лечение. Повишаване на чернодробните ензими ALT и AST се нарича още и синдром на цитолиза. Състоянието е компонент на много чернодробни и екстрахепатални заболявания. Синдромът в повечето случаи се характеризира с асимптоматичен ход. Клиничните прояви са неспецифични: болка и тежест в десния хипохондриум, диспепсия, обща интоксикация на тялото.

Повишени чернодробни ензими е полиетиологично състояние, причинено от чернодробни и екстрахепатални причини. Заболяването обикновено се комбинира с други патологични синдроми - холестаза, имунно възпаление, чернодробна клетъчна недостатъчност.
В клиничната гастроентерология се идентифицират няколко групи причинни фактори, които провокират синдрома на увреждане на чернодробните клетки с освобождаването на вътреклетъчни ензими в кръвния поток:

• Инфекциозни процеси. Вирусният хепатит е най-честата причина за увреждане на чернодробния паренхим, придружено от разрушаване на хепатоцитите. Повишени нива на чернодробни ензими се наблюдава както при остро възпаление на черния дроб, така и при обостряне на хроничен хепатит. Синдромът се диагностицира и с паразитни инвазии: амебиаза, лямблиоза.
• Затлъстяване на черния дроб. Неалкохолното и алкохолното чернодробно заболяване е основнен неинфекциозен етиологичен фактор за повишени чернодробни ензими. Разрушаването на чернодробната тъкан се причинява от токсичността на липопротеините или метаболитите на етанола, които навлизат в черния дроб в повишени количества от системата на порталната вена.
• Холестатични патологии. При забавяне на жлъчната секреция, в допълнение към повишените нива на холестерол и алкална фосфатаза, се наблюдават повишени нива на чернодробните ензими. Разрушаването на хепатоцитите се причинява от токсичните ефекти на жлъчните киселини. Често холестазата е свързана с жлъчнокаменна болест.
• Увреждане от лекарства или прием на забранени и вредни субстанции. Поради полифармацията, разпространението на токсичния медикаментозен хепатит се е увеличило значително - до 2-5%. При повечето пациенти заболяването протича субклинично, но във всеки случай има повишени нива на чернодробни ензими.

Повишаване нивата на аминотрансферазата също е типично за екстрахепаталните етиологични фактори. Тези причини включват наследствени и придобити мускулни заболявания, наранявания и мускулни некрози и киселинно-алкален дисбаланс. Хиперлипидемията , метаболитният синдром и наследствените заболявания (синдроми на Гоше и Ниман-Пик) се считат за независими рискови фактори. Поведенческите фактори включват прекомерна консумация на пържени и мазни храни и използване на вода от неизвестни източници.

ПОВИШЕНИ ЧЕРНОДРОБНИ ЕНЗИМИ СИМПТОМИ

При повишени чернодробни ензими симптоми има, но те са или много общи, или специфични, поради здравословното състояние на всеки човек.
В 70-80% от случаите се наблюдава асимптоматично или слабосимптоматично повишаване на ензимите. Ако човек развие характерни клинични симптоми, това е причинено от обостряне или прогресиране на етиологичния фактор при повишени чернодробни ензими. Основният симптом е чувство на тежест и тъпа болка в десния хипохондриум. Синдромът на болката се наблюдава постоянно или се провокира от грешки в диетата или лекарствата.

Често пациент с повишени чернодробни ензими усеща гадене и чувство на дискомфорт в корема след хранене и намален апетит. Сутрин горчивината в устата е типична. По-рядко се среща горчиво оригване, повръщане на стомашно съдържимо с жлъчни примеси.
Общите симптоми на повишени чернодробни ензими включват силна умора и главоболие. При дълъг процес е възможна загуба на тегло.

Високите чернодробни ензими промвокират характерен признак за хепатит - т.нар иктеричен синдром с характерно оцветяване на кожата, лигавиците и склерата. Жълтеницата има различен нюанс: от лимоненожълт до оранжев или шафран. Продължителността на промените в цвета на кожата, дължащи се на повишени чернодробни ензими, варира от седмица до месец или повече. Едновременно с жълтеницата се променя цветът на изпражненията и урината. Изпражненията стават светложълти или сивкави на цвят, а урината става по-тъмна.

ДИЕТА ПРИ ПОВИШЕНИ ЧЕРНОДРОБНИ ЕНЗИМИ

Диета при повишени чернодробни ензими може да бъде всеки режим, който е за заболявания на черния дроб.

Черният дроб е един от най-важните органи на човешкото тяло, който, както всеки друг, е податлив на различни заболявания. Но забележителното свойство на черния дроб е способността му да се възстановява, като произвежда нови клетки. Този процес се улеснява не само от лечението с лекарства. Спазването на специално разработени правила за хранене е най-важният елемент от успешната регенерация на органите.
За повишени чернодробни ензими най-често се препоръчва диета номер 5, известна като чернодробна диета. Как правилно да подготвите и ядете храна, ако имате повишени чернодробни ензими и чернодробно заболяване?
Специалните диети помагат за възстановяване нарушените функции на засегнатите органи или системи по естествен път. Диета № 5 се предписва на пациенти с патологии на черния дроб и жлъчния мехур. Изборът на продуктите, начинът на приготвяне и хранене спомагат за нормалното функциониране на хепатобилиарната система, справят се с последствията от възпалението и поддържат здравето на органа и нивата на чернодробните ензими. 
Специалното терапевтично хранене се основава на следните принципи:

• Храненето трябва да е достатъчно калорично, разнообразно и питателно.
• Необходимо е да се изключат груби, трудно смилаеми храни, както и кисели, горещи, пикантни храни, за да се осигури механично и химично щадене на черния дроб.
• В диетата трябва да се увеличи делът на храни, богати на витамини А, С и група В, които участват в регенерацията на чернодробните клетки.
• Трябва да има достатъчно количество растителни влакна (сурови, но ситно нарязани и/или термично обработени), както и течност. Това стимулира изтичането на жлъчка и нормализира чревната функция.
• Храната трябва да се приема топла на малки порции до шест пъти на ден (както студената, така и прекалено топлата храна са изключени).

Яжте много листни зеленчуци. Зеленолистните зеленчуци имат високи нива на витамини, минерали и други хранителни вещества. Важни за функцията на черния дроб, те могат да намалят нивото на мастните натрупвания в него. Листните зеленчуци включват спанак, къдраво зеле, цвекло, ряпа, кръстоцветни зеленчуци (карфиол, зеле, броколи, брюкселско зеле), манголд, листа от глухарче и всички видове маруля.

Приемайте храни с високо съдържание на антиоксиданти. Цвеклото само по себе си няма да понижи нивата на чернодробните ензими, но има високо съдържание на „флавоноиди“, които действат като антиоксиданти, които поддържат функцията на черния дроб. Авокадото също може да бъде полезно, тъй като е с високо съдържание на витамин Е, който е ефективен естествен антиоксидант. Авокадото и орехите съдържат прекурсори на основния антиоксидант на тялото, глутатион.
Орехите също са добър източник на омега-3 мастни киселини, които могат да намалят възпалението на черния дроб.
Други ядки, включително бразилски орехи, пекани и бадеми, също съдържат витамини от група В и минерали в значителни количества.

Осигурете си 35-50 грама фибри на ден. Храните с високо съдържание на фибри пречат на тялото да абсорбира холестерола. Чрез намаляване на количеството холестерол, което вашият черен дроб трябва да преработи, вие подобрявате здравето на черния дроб и понижавате нивата на чернодробните ензими. Фибрите също така увеличават секрецията на жлъчка от черния дроб, подобрявайки храносмилането на мазнините и предотвратявайки чернодробно заболяване. Храните с високо съдържание на фибри включват:

• Овесени, пшенични, царевични, оризови трици;
• Боб (лима, адзуки, черен, червен, боб, бял, боб), леща (червена, кафява и жълта) и грах;
• Горски плодове (малина, боровинка, ягода, къпина, цариградско грозде);
• Пълнозърнести храни (пшеница, овес, царевица, ръж, елда, кафяв ориз);
• Ядки (бадеми, шамфъстък, кашу, орехи) и семена (сусам, тиква, лен, слънчоглед);
• Плодове (особено тези с ядлива кора като круши, ябълки, сини сливи, сливи, праскови, кайсии).

Пийте цитрусови сокове, богати на витамин С. Витамин С помага при възстановяването на тъканите и заздравяването на рани. Яденето на цитрусови плодове или пиенето на сокове от тях ще помогне на черния дроб да се излекува, връщайки показателите на чернодробните ензими обратно до здравословни нива. Известно е също, че цитрусовите плодове намаляват риска от рак на черния дроб. Намерете начини да включите в диетата си портокали, грейпфрути, лимони и лайм. Когато купувате сокове, търсете продукти, допълнително обогатени с витамин С.
За термична обработка са подходящи обработването на продуктите на пара, варенето и печенето.
Възстановяването на черния дроб е дълъг процес, така че най-важният принцип на диета № 5 е нейната продължителност (от шест месеца до няколко години). Продължителността се определя от лекаря.
Разрешени храни при Диета № 5 :

• Хляб (бял, типов) вчерашен или сушен, бисквити.
• Редки супи, използващи зърнени храни и зеленчуци. Постен борш, приготвен без гъби и боб.
• Постно месо, риба. Подходящи са телешко, заешко, домашни птици без кожа, хек, пъстърва, риба треска.
• Каши и зърнени запеканки (особено полезни са елдата и овесените ядки, богати на витамин В).
• Макарони като гарнитури, гювечи, постни яхнии.
• Зеленчуци под всякаква форма, с изключение на пържени. В този случай зеленчуците с груби влакна трябва да бъдат нарязани или термично обработени.
• Масло, растително масло.
• Нискомаслени млечни и млечнокисели продукти, заквасена сметана.
• Яйца. Яденето на протеин е полезно, жълтък веднъж на ден.
• Некисели пресни, варени или печени плодове и зеленчуци. Сушени плодове.
• Мед, конфитюр, плодово пюре (ограничено).
• Слаб чай, инфузия от лайка, чай с мляко, инфузия от шипка, желе, компоти.

Забранените храни включват всички мазни, пържени, пикантни, пушени, кисели храни и ястия, индустриално произведени храни и хидрогенирани мазнини (сирена за мазане, маргарини). Последните са включени в магазинните печива, бързото хранене и полуготовите продукти. Алкохолът трябва да се избягва напълно в случай на повишени чернодробни ензими и чернодробно заболяване.
Освен това са забранени:

• Бульони от месо и риба, карантия.
• Гъби, бобови растения, лук, чесън, аспержи, киселец, спанак, репички.
• Пресни сладкиши, палачинки, маслено тесто.
• Сладолед, шоколад, какао.
• Твърде сладки храни.

ЧЕРНОДРОБНИ ЕНЗИМИ ХЕПАТИТ

Хепатитът е възпаление на черния дроб, което се и повишените чернодробни ензими са един от показателите. При пациенти с хроничен вирусен хепатит клиницистите инстинктивно разчитат на измервания на чернодробните ензими, за да оценят активността на заболяването и да преценят необходимостта от чернодробна биопсия или антивирусно лечение. Въпреки че някои насоки подкрепят тази практика, все още имаме сравнително малко информация за прогресията на заболяването при пациенти с трайно нормални нива на чернодробните ензими.

Съдържанието на ALT и AST по време на хепатит в кръвта се увеличава поради нарушаване на целостта на мембраните на хепатоцитите (чернодробните клетки) и тяхното разрушаване. Индикаторите показват увреждане на жлезата, което прави възможно диагностицирането на патологията на етап, когато няма клинични симптоми.
Чернодробните ензими позволяват да се определи тежестта на заболяването и да се следи ефективността на лечението.
В допълнение към AST и ALT за хепатит, биохимията включва и други показатели, които помагат да се определи по-точно естеството и степента на увреждане на органите. Те включват:

• гама-глутамилтрансфераза, която е ензим, участващ в транспорта на аминокиселини. Намира се предимно в черния дроб, панкреаса и бъбреците. Като се има предвид физиологичното разграждане на клетките, малко количество от ензима присъства в кръвния поток. Ако се увеличи, трябва да се подозира масивна тъканна некроза, в резултат на което тя навлиза в кръвта;
• алкалната фосфатаза е важен ензим, който участва в хидролизата. Намира се в много тъкани, по-специално в червата, черния дроб, костните структури, плацентата и млечните жлези (по време на кърмене). Максимална фосфатазна активност се наблюдава в алкална среда. Обърнете внимание, че при деца леко повишаване на ензима е нормално, което се дължи на бързия растеж на детето;
• билирубинът е продукт на разпадане на червените кръвни клетки, който се образува в резултат на обработката на хемоглобина;
• Лактат дехидрогеназата е индикатор за хепатит и цироза.

Основните симптоми при хепатит са:

• слабост, неразположение;
• жълтеене на кожата, склерата;
• болка в мускулите и ставите;
• загуба на апетит;
• гадене, повръщане , тежест в корема;
• температура.

В зависимост от причината за появата се разграничават следните видове неинфекциозен хепатит.

• Алкохолен хепатит. Образува се в резултат на дългогодишна злоупотреба с алкохол, което нарушава метаболизма в хепатоцитите, което води до тяхното унищожаване.
• Неалкохолен стеатохепатит. Това е състояние, при което промените в черния дроб наподобяват алкохолен хепатит, но не са свързани с приема на алкохол. Неалкохолният стеатохепатит може да се комбинира с метаболитни заболявания: затлъстяване, захарен диабет. В някои случаи се среща при хора без съпътстващи заболявания и дори при деца.
• Хепатит, предизвикан от лекарства. Приемът на редица лекарства - антибиотици, противотуберкулозни лекарства, орални контрацептиви - понякога води до хепатит. Вероятността от токсични ефекти на лекарствата върху черния дроб се определя от индивидуалната поносимост към лекарствата.
• Токсичен хепатит. Може да бъде причинено от отровни гъби, заместители на алкохола, съединения на арсен, толуен, бензол, олово и други вещества, които имат пряк разрушителен ефект върху чернодробните клетки.
• Автоимунен хепатит. При това заболяване се нарушава имунната система, която започва да унищожава собствените си нормални чернодробни клетки. Механизмът на развитие на автоимунния хепатит не е напълно изяснен.
• Метаболитен хепатит. Причинява се от наследствени метаболитни заболявания, като хемохроматоза (повишена абсорбция на желязо в червата с отлагането му в тъканите на тялото) или болест на Уилсън (нарушение на метаболизма на медта с отлагането му в черния дроб и други органи).
• Реактивен хепатит. Може да се образува в резултат на излагане на токсини и метаболитни продукти, които влизат в кръвта по време на заболявания на други органи (стомашни язви, панкреатит, ендокринни и автоимунни заболявания).
• Първичен билиарен хепатит. Свързани с нарушена проходимост на жлъчните пътища, нарушен отток на жлъчката, което води до увреждане на чернодробната тъкан.

Чернодробните клетки при хепатит могат да бъдат увредени не само в резултат на пряко излагане на токсични вещества, но и поради патологичната активност на клетките на собствената имунна система на тялото. В резултат на това функционирането на черния дроб се нарушава, което води до характерни симптоми на хепатит: черният дроб се увеличава, човек има чувство на тежест в стомаха, изтичане на жлъчката, необходима за смилането на мазнините, се забавя, което причинява гадене, повръщане, метеоризъм, нарушения на изпражненията (диария или запек). Нарушаване синтеза на протеин (албумин) води до намаляване на осмотичното налягане на кръвта и освобождаване на течност в тъканта, което причинява оток. Намаляването на броя на факторите на кръвосъсирването води до повишено кървене. Пречистването на кръвта от токсични вещества е нарушено, което се проявява със слабост, неразположение и висока температура. Пожълтяването на кожата и лигавиците се причинява от повишаване на нивата на билирубина. Образува се по време на разрушаването на червените кръвни клетки , свързва се с глюкуроновата киселина в черния дроб (образува се директен, свързан билирубин) и се екскретира в жлъчката. При хепатит този процес се нарушава и директният билирубин навлиза в кръвта.

КАК СЕ СВАЛЯТ ПОВИШЕНИ ЧЕРНОДРОБНИ ЕНЗИМИ

За да се намалят повишените нива на чернодробните ензими, е важно да се обърне внимание на основната причина. Ето някои общи съвети, които да ви помогнат да намалите нивата на чернодробните ензими:

Ензимите ALT и AST се намират в чернодробните клетки. Те се появяват в кръвта, когато клетките умират и черният дроб се разрушава.
Тук трябва да знаете 2 неща: не е толкова лесно да причините смърт на чернодробните клетки, този орган е устойчив на увреждащи фактори. Ако ядете мазна храна веднъж, ALT няма да се повиши. Ако ядете мазни храни редовно, в продължение на 2 или повече седмици, тогава може да се очакват промени в биохимията на кръвта.

Второ: ако черният дроб започне да се влошава, първо трябва да помислите не как да намалите нивото на ALT и AST, а какво е причинило тези промени. Алкохол, лекарства, вирусен хепатит или нещо друго. Хапчетата могат да понижат нивото на чернодробните ензими, но ако не се премахне причината, довела до повишаването им, може бавно да прогресирате до цироза.

Затова първо трябва да се потърси причината за разрушаването на чернодробните клетки и щом се отстрани, чернодробните ензими ще се нормализират, без прием на излишни хапчета, само с хранителни добавки, билки и рецепти от народната медицина.

За поддържане на здравето и правилното функциониране на черния дроб активно се използват различни биологично активни хранителни добавки.

Капки Хепавитал добавка № 1 за черен дроб

Такъв пример е природният комплекс под формата на билкови капки Хепавитал. Хепавитал съдържа няколко активни съставки, всяка от които има благоприятен ефект върху черния дроб. Една от тях е белия трън. Активното вещество в белия трън е силимарин. Това вещество има изразен хепатопротективен ефект, потиска влиянието на свободните радикали, укрепва мембраните на хепатоцитите и предотвратява навлизането на токсични вещества в тях. Белият трън помага за премахване на възпалителния процес и има противораково действие.
В допълнение към белия трън, билковите капки Хепавитал включват екстракти от глухарче и джинджифил. Екстрактът от глухарче има лек холеретичен ефект и спомага за подобряване на метаболизма на холестерола. Екстрактът от джинджифил има противовъзпалително и холеретично действие.
Билковите капки Хепавитал съдържат още :

• Глюкоманан (Аmorpho Phallus Konjac);
• Изабгол (Plantago ovata);
• Куркума (Curcuma longa);
• Лиций (Lycium Barbarum);
• Розмарин (Rosmarinus officinalis);
• Червен кантарион (Erythraea centaurium Pers.);
• Лечебна ружа (Althaea officinalis L);
• Китайски лимонник (Schisandra chinensis).

Взети заедно, активните съставки на капките Хепавитал помагат за защита и обновяване на чернодробните клетки, стимулират регенеративните процеси, нормализират нивата на холестерола в кръвта и помагат за облекчаване на възпалението.Основното предимство на тази хранителна добавка е нейният напълно натурален състав.

Капките Хепавитал може да се използват като част от комплексната терапия при лечението на много заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, в случай на отравяне и високи нива на холестерол в кръвта. 
Купи капки Хепавитал от тук 

Народни средства за нормализиране на повишени чернодробни ензими

Ако показателите на чернодробните ензими са леко повишени, ако според изследванията е станало ясно, че черният дроб и другите органи не са засегнати сериозно, ще бъде достатъчно да се реши проблемът с традиционните методи на лечение.
Можете да използвате инфузии и отвари, които са доста лесни за приготвяне и употреба.
Ето най-популярните и ефективни средства и методи на традиционно лечение, предписани от опитни лекари:

• Напитка от бял трън. За да я приготвите трябва да вземете една чаена лъжичка натрошени семена и да ги залеете с чаша вряща вода. Полученият състав трябва да се увие много плътно и да се остави за 20 минути. След филтриране се приема половин час преди хранене. Това трябва да се прави два пъти на ден в продължение на три седмици. Трябва да знаете, че тази отвара не се пие на един дъх, а като чай – бавно.
• Билков чай. Ще трябва да вземете билки като жълт кантарион, безсмъртниче и жълтурчета в съотношение 2:2:1. Смилат се добре, прехвърлят се в съд, който се затваря плътно, заливат се с литър вряща вода и се поставя на тъмно място за 12 часа. След това съставът трябва да се вари 10 минути, да се охлади, да се прецеди и да се приема 4 пъти на ден по 100 мл. Общото време на лечение е 2 седмици.
• Запарка от глухарче. Вземете 200 грама глухарче и го залейте със 100 мл водка. За да се увеличи терапевтичният ефект, към състава се добавят 30 мл глицерин. Сместа трябва да се влива на хладно място в продължение на 24 часа. Трябва да пиете 2 супени лъжици от лекарството три пъти на ден. Общото време на лечение е средно 2-3 седмици.
• Царевична коса. За да приготвите лекарството, трябва да вземете суха царевична коса, но може и прясна. Приготвя се запарка от чаена лъжичка царевична коса и 200 мл вряща вода. След като поври около 10 минути може да се приема през устата два пъти по една чаша. Курсът на лечение е около шест месеца. Процесът е доста дългосрочен, но в същото време много ефективен.

След прием на бял трън нивата на чернодробните ензими се нормализират при втория кръвен тест. Царевичната коса има важен ефект върху функционирането на черния дроб и целия организъм като цяло, като показателите не намаляват толкова бързо. Запарката от глухарче също е доста ефективна, но не трябва да се приема, ако човек постоянно шофира.

Сваляне на повишени чернодробни ензими с лекарства

Няма специфично лечение при повишени нива на чернодробните ензими. Изборът на терапевтичен режим се диктува от естеството и тежестта на основната патология и степента на увреждане на чернодробния паренхим. Основните области на терапията са:

Хепатопротектори. За лечение на синдрома на цитолиза активно се използват хепатопротектори от растителен, животински и синтетичен произход: препарати на базата на метионин, орнитин и флавоноиди. Такива са Куркума и Джинджифил на Биовитал, билковите капки Хепавитал, Body Pro на GREWIА, Глутатион на NOW, Есенциале, Карсил
Етиотропно лечение. При инфекциозни лезии се използват специфични средства - антивирусни лекарства и интерферони за хроничен хепатит, антипротозои за амебиаза и ламблиаза. Назначението на такива медикаменти зависи от резултатите на проведените изследвания.
Патогенетични агенти. За детоксикация на организма се провежда инфузионна терапия с глюкозо-солеви разтвори. Ако повишените чернодробни ензими са причинени от чернодробна недостатъчност, препоръчително е да се предписват ентеросорбенти - Psyllium Husk на NOW, Еспумезан и лактулоза.